30 години от възстановяването на ОЕЦ

Алиансът на евангелските църкви в България – ОЕЦ, отбеляза по подобаващ начин 30-годишнината от своето възстановяване.   Създаден през октомври 1909 г., непосредствено след обявяването на независимостта на България и 50 години след началото на евангелските мисии по нашите земи, като Сдружението на три евангелски деноминации – съборни, методисти и баптисти, се разраства с присъединяването на основания през 1928 г. Съюз на евангелските петдесятни църкви (1932) и разгръща дейността си, превръщайки се в представителна организация на българските евангелски християни.   Комунистическият режим в България започва репресии срещу евангелските християни и налага редица ограничения на дейността на евангелските църкви, част от които е и забраната за съществуването на ОЕЦ (1949).   Демократичните промени след 1989 г. предоставят по-голяма свобода на вероизповеданията. Ръководствата на евангелските деноминации се възползват от благоприятна възможност и осъзнавайки нуждата от единство и единодействие на църквите, възстановяват Сдружение Обединени евангелски църкви (10 май 1993).   Честването на тази годишнина събра на 26 май 2023 г. в залата на ЕМЕЦ „Д-р Лонг“ в София пастори и представители на църквите от Алианса. Почетни гости на събитието бяха досегашните председатели на ОЕЦ п-р Теодор Ангелов (1993 – 1995), п-р Павел Игнатов (2002 – 2003), п-р Николай Неделчев (2007 – 20017). С видеопослание се включи и п-р Бедрос Алтунян (1999 – 2001).   Вълнуващо за всички присъстващи беше да стоим на същото място, където преди 30 г. е обявено възстановяването на ОЕЦ. Празничната вечер започна с молитва, водена от пастора на църквата домакин – Цветан Илиев, и хваление с вдъхновяващите химни, изпети от хвалители и музиканти от Първа евангелска църква, ръководени от п-р Благовест Николов.   Водещият на събитието Стойко Петков прочете Поздравителен адрес от Министерския съвет на РБългария, подписан от министър-председателя Гълъб Тонев.   За учредяването на ОЕЦ и дейността му до 1949 г. бе поканен да говори п-р Момчил Петров. Той направи обзор на събитията, довели до учредяването на Сдружението, и изтъкна, че инициативата е не само на деноминациите-учредители, но и на държавата, която се нуждае от институция, представяща евангелските деноминации. Откроена бе ролята на Религиозния представител на ОЕЦ пред държавната власт и историческият принос на Алианса в евангелското дело в България. Като основно достойнство беше посочен фактът, че в своята дейност ОЕЦ не се стреми да слее отделните деноминации, но много успешно и с духовна мъдрост балансира кризите, през които част от тях минават, и защитава пред държавата съществуването на евангелските църкви.   Приемане, защита, християнско братолюбие и духовна проницателност са характеристиките, които определят и занапред облика на ОЕЦ като институция.   П-р Румен Борджиев, настоящ председател на ОЕЦ, направи обзор на дейността на Сдружението от възстановяването му до наши дни. Започнал с летящ старт през 1993 г., в своята 30-годишна дейност Алиансът се утвърждава като платформа на общение между евангелските деноминации и представително тяло на протестантизма в България пред държавата и обществото.   „Днес 75 – 80% от евангелските вярващи в страната са част от деноминациите, влизащи в състава на ОЕЦ“, изтъкна п-р Борджиев.   Той отбеляза и особения принос на асоциираните членове (евангелски организации, сдружения, мисии, фондации, образователни институции) и специалните партньори (ББД, Издателство „Нов човек“, ВЕБИ, Християнска асоциация „Гедеон“) за оформяне облика на ОЕЦ и неговата успешна дейност. Бяха изброени редица добри инициативи в посока сближаване на ръководителите на деноминации и общението на местни пастори.   Специално бе откроен фактът, че ОЕЦ е сред основателите на Съвета на религиозните общности в България и активен член на Европейския и Световния евангелски алианс.   „Чрез доверие, единство и взаимопомощ можем да продължим напред, трябва да продължим напред, длъжни сме да продължим напред“ – така п-р Борджиев очерта бъдещето пред ОЕЦ и завърши с Псалми 90:17 – И нека бъде върху нас благоволението на Господа, нашия Бог, да ни ръководи. И утвърждавай за нас делото на ръцете ни. Да! Делото на ръцете ни – утвърждавай го.   Празничното събитие продължи с тридесетминутен Председателски панел с модератор Стойко Петков. Тримата бивши председатели на ОЕЦ, присъстващите в залата, както и п-р Бедрос Алтунян, който се включи чрез видеопослание, очертаха пред присъстващите ярка и пъстроцветна картина не само на историческите събития, но и на духовните процеси, през които преминава евангелското движение в България.   П-р Бедрос Алтунян – „Учредяването на ОЕЦ беше важно събитие – ние излязохме от анонимност. ОЕЦ даде легитимност на евангелското движение. Ние създадохме връзки, обединихме се, като се опознахме.“   „Днес е ден за благодарност. В историята на евангелското движение няма други 30 години, в които църквите да имат толкова свобода да бъдат подкрепяни от партньорски организации. Никога Библията не е била така свободно разпространявана. Никога не сме имали толкова тясно сътрудничество с Българското библейско дружество.“   П-р Павел Игнатов – „Говорим за три десетилетия от историята на България. Историците имат дълг към евангелските църкви“.   П-р Теодор Ангелов – „Когато възстановихме ОЕЦ през 1993 г. ние стъпихме върху това, което беше след 1949 г. до промените през 1989 г.“ „1993 г. беше време на радостно напрежение, нетърпение и желание за участие в това, което става около нас. Работата в обществото е част от естеството на евангелските вярващи. Желанието на всички църкви беше да се втурнат в полето, което е около тях, точно както евреите възстановяваха Ерусалим след вавилонския плен – всеки градеше срещу дома си.“   П-р Николай Неделчев – „Това беше процес на излизане от ограниченията. Църкви и организации осъзнаха своята роля извън сградите си и достигнаха тези, които не бяха достигнати.“   „Период на бързо приобщаване към ОЕЦ на нови деноминации и църкви и плавна смяна на поколенията в ръководството.“ “Нека да виждаме възможностите и позитивизма, които можем да занесем на една все по-депресирана Европа.“   Заключителните думи на четиримата пастори, председателствали ОЕЦ през годините, си струва да бъдат запомнени: „Да не забравяме миналото, да се учим, да уважаваме, да ценим постигнатото и да сме позитивни за това, което е пред нас. Да плануваме бъдещето днес и да подкрепяме хората, които ще бъдат активни утре.“ – Н.Н.   „Очаквам, че българските евангелски църкви ще създадат условия учението и словото на Исус да достигнат и другите балкански страни и ние да станем евангелски център. Светлината и знанието за Исус да достигнат до всички кътчета първо на Балканите, после в Източна Европа, а защо не и в цяла Европа.“ – П.И. „Респект към историята на евангелските църкви в България и към жертвите, които тези църкви дадоха.“ – Т.А.   „Нашият народ има нужда от нас. Нека да излезем извън стените на нашите църкви и да отидем там, където са невидимите олтари на християнското служение.“ – Б.А. Празничното събитие завърши с молитва, водена от п-р Владимир Райчинов и основана на завета на ап. Павел във 2 Тимотей 2:2.   В единодушие присъстващите благодариха на Бога за Неговата благодат и за верните хора, които са предавали вярата на други верни хора, за да може църквата да заяква в благодатта и да извърви пътя дотук. С вяра издигнаха глас за бъдещето – нови верни хора, нови поколения вярващи, които да поемат този светилник и да носят напред факела на благовестието с достойнство, с мъжество, със сила от Бога и с увереност, че Неговото име е най-могъщото и че Неговата Църква е единственото нещо на този свят, на което портите на ада не могат да устоят.   Бог не е забравил България, не е забравил Европа и Той ще завърши това, което е започнал.   Снимка: п-р Румен Борджиев