ХАРАКТЕРЪТ – САМОЛИЧНОСТТА НА ЧОВЕКА

Д.А.16:1-3а -„После пристигна и в Дервия и Листра; и, ето, там имаше един ученик на име Тимотей, син на една повярвала Еврейка, а чийто баща беше Грък. Тоя ученик имаше характер, одобрен от братята в Листра и Икония. Него Павел пожела да води със себе си...“
I. САМОЛИЧНОСТТА НА ЧОВЕКА - ЧРЕЗ НЕГОВИЯ ПОЛОЖИТЕЛЕН И ОТРИЦАТЕЛЕН ХАРАКТЕР
Какво наричаме характер?
Ø Характер наричаме - сборът / проявлението на вътрешните атрибути на човека
Ø Характерът, според неговата проява, можем да наречем волята на човек - добра воля, или лоша воля
Ø Положителният и отрицателен характер се определя от вътрешните атрибути, както следва:
Положителни:                               Отрицателни:
1. Любов                      или             Омраза
2. Радост                      или             Скръб
3. Оптимизъм              или             Песимизъм
4. Щедрост                  или             Свидливост
5. Простителност        или             Злопаметност
6. Премълчаване         или             Избухливост
7. Вяра                         или             Атеизъм
8. Моралност               или             Порнография
9. Честност                  или             Криминализъм и пр.
II. ХАРАКТЕРЪТ - НАСЛЕДСТВЕНА ЧЕРТА НА ЧОВЕК
1.  Характерът не се създава чрез:
Ø Образование
Ø Възпитание
Ø Наказание
2.  Характерът е вродена черта в човека - предава се по наследство
Псалми 51:5 -„Ето родих се в нечестие и в грях ме зачна майка ми.“
Цар Давид е имал точно това предвид - негативната страна на характера, който е наследил от баба си Раав и Рут.
3.  Във връзка с характера на човека желая да кажа:
А. Не търси красива жена и красив мъж, а търси красив характер
Б. Не търси богат човек, а търси богат характер
В. Не търси злато, а търси златен характер
III. ТЪРСЕНИЯТ ОТ БОГА ЧОВЕК С ОДОБРЕН ХАРАКТЕР
1.  Нуждата от добрия характер в управлението на Църквата
Д.А.6:3 -„И тъй, братя, изберете между вас си седем души с одобрен характер, изпълнени с Духа и с мъдрост, които да поставим на тая работа.“

2.  Нуждата от добрия характер в служението на Църквата
Д.А.16:1-3б -„После пристигна и в Дервия и Листра; и, ето, там имаше един ученик на име Тимотей, син на една повярвала еврейка, а чийто баща беше Грък. Тоя ученик имаше характер, одобрен от братята в Листра и Икония. Него Павел пожела да води със себе си...“

Д.А.22:6-13 -„И когато вървях и приближих Дамаск, къде пладне, внезапно блесна от небето голям светлина около мене. И паднах от земята, и чух глас, който ми каза: Савле, Савле, защо ме гониш? А аз отговорих: Кой си ти, Господи? И рече ми: Аз съм Исус Назарянина, Когото ти гониш. А другарите му видяха светлината, но не чуха гласа на тогова, който ми говореше. И рекох: Какво да сторя, Господи? И Господ ми рече: Стани, иди в Дамаск, и там ще ти се каже за всичко що ти е определено да сториш. И понеже от блясъка на оная светлина изгубих зрението си, другарите ми ме поведоха за ръка, и така влязох в Дамаск. И някой си Анания, човек благочестив по закона, с характер, одобрен от всички там живеещи Юдеи, дойде при мене, и като застана и се наведе над мене, рече ми: Брате Савле, прогледай! И аз на часа получих зрението си и погледнах на него.“

3.  Нуждата от добрия характер в семейството

Матей 21: 28 –„Но как ви се вижда? Един човек имаше два сина; дойде при първия и му рече: Синко, иди работи днес на лозето. А той в отговор каза: Не искам; но после се разкая и отиде. Дойде и при втория, комуто каза същото. И той в отговор каза: Аз ще ида, господине! но не отиде. Кой от двамата изпълни бащината си воля?“

Ефесяни 6:1 –„Деца, покорявайте се на родителите си в Господа; "Почитай баща си и майка си", (което е първата заповед с обещание), "за да ти бъде добре и да живееш много години на земята".  И вие, бащи, не дразнете децата си, но възпитавайте ги в учение и наставление Господно.“