ЧЕТВЪРТА КНИГА НА ЦАРЕТЕ, глава 7:9
Продължение: „Ние не правим добре; този ден е ден на добри вести, а ние мълчим; ако чакаме, докато съмне, възмездието ни ще ни постигне; нека отидем да съобщим това на царския дом.“ 4 Царе 7:9 Най-честите призиви, които под една или друга форма чуваме в църквата са: „да съберем волните дарения“ и „да благовестваме“. Докато…
Продължение:
„Ние не правим добре; този ден е ден на добри вести, а ние мълчим; ако чакаме, докато съмне, възмездието ни ще ни постигне; нека отидем да съобщим това на царския дом.“ 4 Царе 7:9
Най-честите призиви, които под една или друга форма чуваме в църквата са: „да съберем волните дарения“ и „да благовестваме“.
Докато с „волните пожертвувания“ служителите обикновено не само ни подсещат, но и застават пред нас със съдовете за събиране на дарения и ние къде вдъхновено, къде не, изпълняваме призива, то никой не проверява как се справяме с разнасянето на благата вест. А и ние си имаме оправдания като „не съм достатъчно подготвен“, „нямам богословски познания, „не мога да водя спорове“ и пр.
„Благата вест“ не е диспут, тирада или състезание за това „Кой е по-по-най?“, а споделяне на това което сме преживяли и сме станали свидетели – това са направили и прокажените „късметлии“ . Те са били най-малко подготвените да дадат разумно обяснение за „добрите вести“, които е трябвало да разнесат. Не са били военни специалисти за да дадат сводките за благоприятната военна обстановка. Не са имали икономически познания за да представят ползата от изоставената плячка в сирийски стан, нито са били търговци за да представят как цената на ечемика и житото ще падне до толкова, че да има в изобилие за всички, а най-малко са били духовници, които могат да дадат духовно обяснение на случилото се. Но те били най-важното – очевидци, живи свидетели на изобилието което получили и въпреки, че не били „тесни специалисти“ и не са могли дадат обяснение на случилото се, са имали най-силното свидетелство – преживяното!
Интересно е, че тези „не специалисти“ по духовните въпроси, са осъзнавали, че „не правят добре“ като премълчават добрите вести и ще има „възмездие“ т.е. неприятно следствие за това.
„Сине човешки, поставих те страж над Израилевия дом; слушай словото от устата Ми и ги предупреди от Моя страна. Когато кажа на беззаконника: Непременно ще умреш, а ти не го предупредиш и не говориш, за да го предпазиш от беззаконния му път и да спасиш живота му, онзи беззаконник ще умре заради греховете си; но от твоята ръка ще изискам кръвта му. Обаче, ако предупредиш беззаконника и той не се отвърне от беззаконието си и от нечестивия си път, той ще умре в беззаконието си; а ти ще си избавил душата си. И ако праведник отстъпи от правдата си и извърши беззаконие, и Аз поставя спънка пред него, той ще умре. Понеже ти не си го предупредил, той ще умре в греха си, и правдата, която е вършил, няма да се помни; но Аз от твоята ръка ще изискам кръвта му. Но ако предупредиш праведника да не съгрешава и праведникът не съгреши, той ще живее, защото се е вслушал в предупреждението ти; а ти ще си избавил душата си.“ Езекил 3:17-21„
Благоволението, спасението, прошката, помощта и снабдяването, което получаваме от Божията грижа към нас, не е само за нас! Ние сме отговорни да занесем безценната добра вест и на други „гладуващи“.