ЧЕТВЪРТА КНИГА НА ЦАРЕТЕ, глава 6:32

„… Елисей седеше в къщата си и старейшините седяха с него; но преди да стигне пратеникът при него, той рече на старейшините: Виждате ли как този син на убийцата е пратил да ми отнемат главата? Гледайте, щом дойде пратеникът, затворете вратата и го спрете при вратата; тропотът на нозете на господаря му не е ли след него? И докато още говореше с тях, ето, пратеникът дойде при него; а царят го предвари и каза: Ето, от Господа е това зло; какво има да се надявам вече на Господа?“ 4Царе 6: 32, 33

Пророк Елисей е бил заедно със старейшините на градът. Може би това е било молитвено събрание. Че какво друго да се прави във време на безизходица, освен човек да се събере с мъдрите и да потърси Божията милост и подкрепа. В това събрание попада и Йорам синът на Ахав и глупаво заявява:

Ето, от Господа е това зло; какво има да се надявам вече на Господа…

Къде е грешал Йорам, а и някои от нас, когато имат такива заключения?

На първо място вината за нашите бедствия не е в Бог, а заради това, че заради нашите грехове и нечестие сме изгубили Божията защита и и сме станали достижима цел за нашите противници.

 И второ, ако някой може да ни помогне в бедствието ни това е само Бог! Враговете на душите ни – демони и човеци са безмилостни, а нашите усилия безпомощни.
Само в Бог е нашето избавление!