ЧЕТВЪРТА КНИГА НА ЦАРЕТЕ, глава 5:20

ГИЕЗИЙ или ТЕХНОЛОГИЯТА НА ЕДНО ИЗКУШЕНИЕ

Продължение…

„Но Гиези, слугата на Божия човек Елисей, си каза: Ето, господарят ми се посвени и не взе от ръката на този сириец Нееман това, което донесе; но в името на живия Господ, аз ще се завтека след него и ще взема нещо от него.“ 4 Царе 5:20

Всеки Божии служител се е сблъсквал с материалните жертви, които трябва да направи и светските примамки, които трябва да изостави, докато служи на другите.  Много често тези на които трябва да се послужи, живеят по-добре, по-спокойно и по-охолно от тези, които им служат и това създава противоречие, което въвежда изкушението всред нас.

Библията ни разказва не само истории за изключителната Божия любов и благодатното ѝ въздействие върху човеците, но ни разкрива много ясно и много откровено човешката греховност и поквара. Разказът за падението на Гиезий трябва да ни помогне да осъзнаем, че алчността винаги е много сериозна заплаха за почтеността на което и да е служение и че възможността за печалба замъглява мисленето, и променя поведението на хората. Вижте технологията на едно изкушение:

„Слугата на Божия човек Елисей, си каза…“
Изкушенията винаги започват като една невинна мисъл…
„Ето“ –  ех и този път, както през всичките години до сега този на когото помагаме ще си живее в охолство, а ние всеки ден ще сме в недоимък.
„господарят ми се посвени“ – стана му неудобно, притеснително – той си е такъв стеснителен, непрактичен, аз трябва да му помогна.
„и не взе“ –  това което заслужава и му беше предложено доброволно.
„от ръката на този сириец Нееман“ – този езичник и враг на страната ни, трябва да си плати за полученото благодеяние.
„това, което донесе“ – Нееман, така и така е приготвил дарението и аз просто трябва да го приема…
И сега следва греховната куката на добре замаскираното изкушение:
 „но в името на живия Господ, аз ще се завтека след него и ще взема нещо от него“
Изразът „в името на живия Господ“  е използван от Гиезий е критерий за правда и ниво за почтеност, за това Господ няма да допусне Името Му да стане оправдание за човешката алчност.
„Не се лъжете: Бог не е за подиграване, понеже, каквото посее човек, това и ще пожъне.“ Гал.6:7

Следва продължение…