ЧЕТВЪРТА КНИГА НА ЦАРЕТЕ, глава 5

„А Нееман, военачалникът на сирийския цар, беше човек велик и почитаем пред господаря си, понеже чрез него Господ бе дал избавление на Сирия; при това беше човек силен и храбър, но беше прокажен.“ 4Царе 5:1

ПОКАЖЕН
гнусен, мръсен, скверен, заразен и обречен

Сирийският военачалник Нееман е имал опустошително-заразна и нелечима болест – бил е прокажен! Ужас!
Проказата винаги започва с малки издайнически петна по кожата, които се разпространяват по тялото, стават видими за всички, бели, лигави и противни. Косата започва да пада, после ноктите, зъбите, пръстите по ръцете и краката. Болестта разяжда лицето, носът, небцето и дори очите, и следва дълга, отвратителна и мъчителна смърт.

Наеман със сигурност е бил в началото на болестта. Прикривал е първите появили се петна за да не бъде разпознат и изолиран, а това го е правило много опасен, защото е пръскал зараза към всички до които се е доближавал – тези които е обичал, и тези които е мразел, тези, които почитал и тези които е презирал…
Нееман е знаел съдба която го очаква!
Отчайващо – нали!

Проказата е изключително достоверен преобраз на заразата от грехът.
Всички човеци от най-ранна възраст са заразени с тази грозна духовна болест, която разяжда образа и подобието, което имаме с нашият Творец. В началото, още в детска възраст, духовната проказа се появява като малки „невинни“ изяви на егоизъм, лъжа и насилие, които всички се опитват да прикрият с добро възпитание, високо образование, всестранна култура, тясна специализация и пр., и пр. Но колкото и да се стараят, признаците на духовна поквара стават все по видими и отвратителни. Предизвикват огорчение, отхвърляне и отвращение във всички, дори и в най-близките им хора. Обществото става отвратително-себично, арогантно-безпардонно, жестоко и покварено. Точно такова с каквото сме заобиколени.

Все пак надежда има – тя умира последна!

Следва продължение…