Любовта всичко търпи…

„Най-необикновеното нещо в този свят е да видиш съвсем обикновен мъж със съвсем обикновена жена и техните съвсем обикновени деца“. Г. К. Честертън   Днес е един от красивите празници. Празникът на семейството. На християнското семейство. И е толкова хубаво, че имаме Христос като пример за любов, която да раздаваме в семейството си.   А семейството е едно от най-големите благословения в живота на всеки човек. Без значение дали ти си възрастният или детето. Важното е, че има някой, който да се грижи за теб. Че този някой ще се зарадва заедно с теб. Ще те подкрепи във време на нужда. Ще ти сподели вярата си в Христос и ще те издигне на нейните силни криле.   Когато търсех из нета нещо красиво за този празник, попаднах на много насърчващи и умилителни неща. От красиви, та по-красиви постери. Но какво по-красиво описание има от любовта, описана в 1 Коринтяни 13 глава?!   „Любовта дълго търпи и е милостива,  любовта не завижда,  любовта не се превъзнася,  не се гордее, не безобразничи,  не търси своето,  не се раздразнява,  не държи сметка за зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи“.   Изключително!  Наскоро с децата от неделното училище разглеждахме точно този цитат много внимателно. Защото написаното е много красиво, но вникваме ли в смисъла зад думите? Какво означава „любовта е милостива“? Дали Божието слово ни казва, когато някой от семейството ни сбърка, ние да не бързаме да бърчим нос и размахваме пръст в пристъп на праведен укор, а да покажем милост? Дори и да не е заслужена? Така, както ние получихме милост, когато бяхме извън Христос и бяхме в калта на греховете ни?   Какво означава „не държи сметка за зло“? Ако някой ми е навредил и аз съм му простил (ама не съм забравил и му го напомням периодично), но му напомням тази чутовна несправедливост, извършена спрямо моята светла личност, дали не държа сметка за зло? Това ли прави Исус, когато бъркаме отново и отново и отиваме, омърлушени и съкрушени, че отново сме Го предали, да искаме прошка? Или просто казва: „Отиди си и не съгрешавай повече.“   Не се раздразнява. Това дали означава, че е търпелива? Че проявява разбиране към нещата, до които сме стигнали в мъдруването си, но са леко отдалечени от Истината и кротко и с любов ни напътства към Нея?   Всичко премълчава. Т.е. устоява на изкушението и въздържа езика си, за да не каже при новата ти грешка: „Видя ли? Аз нали ти казах! Обаче, не! Ти НИКОГА не слушаш.“ Но отново кротко и смирено хваща за ръка падналия и му помага да се изправи на краката си и да го съпроводи по пътя му, докато се увери, че този път урокът е научен.   Всичко търпи. Защото това е Любовта. Която отиде на кръста за моите грехове и остана там, докато умре дори и когато ѝ обърнах гръб. Така си мисля, че функционира любовта. Защото тя не е просто красиво и вдъхновяващо поетите съществително, но много зает глагол, който не спира да работи и твори чудеса с наранени души.   Семейството е един красив проект, за който се работи всеки ден. И ако за служебните проекти хвърляме всичките си усилия, за да се представим добре, колко повече трябва да се потрудим за нашето семейство! Защото искаме хората, които обичаме, да се чувстват добре. Когато те се чувстват добре и ние ще се чувстваме добре.   Когато успяваме  да разрешим дадено недоразумение с любов, милост и щипка хумор, децата ни виждат това и го пренасят в техните бъдещи семейства.   Семейството е най-голямото благословение, случило се на човека.   Честит празник на християнското семейство!   Христос да бъде издигнат в семействата ви и да бъде Приятелят на всеки един от вас.