Когато „забъркаме каша“

Какво правим, когато имаме толкова голяма неприятност, че не виждаме как можем да се измъкнем и просто не знаем какво да правим? При това си знаем, че сме си виновни сами за забърканата „каша“   Способни ли сме, имаме ли очи да търсим помощ от този, пред когото сме се провинили? Къде е тънката граница между нахалството и смирението, убедеността в неговата снизходителност, добронамереност, любов спрямо нас, за да дръзнем да очакваме неговата подкрепа?   Ако това е Бог, способни ли сме да разчетем знаците Му, с които ни насърчава, че нещата ще се оправят, въпреки че всичко около нас крещи, че сме загубени? В състояние ли сме да го повярваме дотолкова, че да Му благодарим предварително?   Ето примерът на Йосафат - добрият юдейски цар, обичащ Бога, но сродил се с неблагочестивия богоборец – Ахав.   Богобоязливият владетел беше заповядал на служители да отидат по всички предели на царството му и да четат и разясняват на народа Божието слово. При все това, той отиде да подкрепи във война Ахав, за което Бог му се разгневи и го упрекна:   „На нечестивия ли помагаш, и тия ли, които мразят Господа, обичаш? Затова, гняв от Господа има върху тебе.“ (2 Летописи 19:2)   След това голямо множество врагове, вероятно и като допущение от Бога, се надигна срещу Йосафат. Той се уплаши, НО се обърна към Господа, обяви пост, събра юдеите, ПУБЛИЧНО се помоли, изповяда владичеството на Бога в небето и на земята, също така публично, без загриженост за царската си репутация, призна, че не знае какво да прави. Но и изповяда, че фокусът му, взорът му и този на народа, е отправен към Него.   Като малко дете, наказано от баща си, което се разплаква и се гушка, търсейки утеха от този, който го е наранил (наказал), но и най-добре може да го успокои и приласкае.   Това доведе до божествения отклик: "Не бойте се, нито да се уплашите от това голямо множество; ЗАЩОТО БОЯТ НЕ Е ВАШ, НО БОЖИЙ... НЕ ЩЕ ДА Е ПОТРЕБНО ВИЕ ДА СЕ БИЕТЕ в тоя бой; пристъпете, застанете, и вижте спасението си, извършеното от Господа избавление, Юдо и Ерусалиме; не бойте се, нито да се уплашите; утре излезте против тях, ЗАЩОТО ГОСПОД Е С ВАС."   Царят откликна на свой ред, коленичейки. А народът прослави Господа предварително и независимо от липсата на развръзка на земята, а само въз основа на небесното раздвижване.   Царят насърчи, инструктира народа как да вижда невидимото и да вярва в другата, определящата нашата, реалност и ето последствията: ВЯРВАЙТЕ в Господа вашия Бог, И ЩЕ СЕ УТВЪРДИТЕ; ВЯРВАЙТЕ ПРОРОЦИТЕ МУ, иИ ЩЕ ИМАТЕ ДОБЪР УСПЕХ. Тогава, като се съветва с людете, нареди някои от тях да ПЕЯТ Господу и да ХВАЛЯТ великолепието на Неговата светост КАТО ИЗЛИЗАТ ПРЕД войската казвайки: Славословете Господа, защото милостта Му е до века. И КОГАТО почнаха да пеят и да хвалят, Господ постави засади против амонците и моавците, и против ония от хълмистата страна Сиир, които бяха дошли против Юда; и те бидоха поразени. Защото амонците и моавците станаха против жителите на хълма Сиир за да ги изтребят и заличат; и като довършиха жителите на Сиир, те си помогнаха взаимно да се изтребят.   После се казва, че Бог не само даде победа, не само тя стана без юдеите да си мръднат пръста, но и им даде изобилна плячка. Но това не е всичко - Бог даде страх на околните племена от Него и народа, когото подкрепяше, а на Йосафат - „спокойствие отвред“.   Когато обичаме Бога и словото Му, дори и да сме направили нещо неправилно, дори да сме в голяма неволя, ако Го потърсим с доверие, с пълно признаване какво чувстваме, с предварителна радост и благодарност, Той може не само да ни избави, но и абсолютно милостиво и незаслужено да ни зарадва с много повече от това, за което се надяваме.