Смиреният Бог

Когато четем историята за раждането на Исус, няма как да не ни побият тръпки. Спасителният план на Бога, съдбата на целия свят е висяла на косъм. Всичко е било положено в ръцете на двама обикновени и объркани младежи със свободна воля, точно като теб и мен. Колко ли пъти Мария се е връщала към необикновената среща с ангела, докато е усещала движенията на младенеца в утробата си. Колко ли пъти Йосиф е трябвало да подминава шушуканията на своите съграждани, които са виждали, че годеницата му е бременна.   Нека не забравяме, че тогава хората са имали нулева толерантност в подобни ситуации. Девет месеца неловки обяснения. Девет месеца възможност за бягство. Сякаш Бог е подготвил най-унизителните условия за появата на Исус. Богът от вечността е станал напълно подвластен на културата и времето, в които се е родил, а те не били в Негова полза – на малко провинциално момче, чиито родители са със съмнителна история.   В юдейската култура представите за Месия съвсем не са били съвместими със смирението. Въпреки това събитията около Рождество сочат именно към това, което звучи като оксиморон — смирен Бог. Създателят на всичко се смири и смали до едва забележима за човешкото око оплодена яйцеклетка. Не сме свикнали да намесваме биология в чудото на раждането на нашият Месия, но именно тя ни показва колко уязвимо е земното начало на Създателя на вселената. Царят на царете не се роди в царски палат и не прие царски почести. За Него не се намери място дори в обикновена гостилница. Вместо това се роди в обор сред животни. Толкова неща са могли да се объркат.   Често Божията воля има две страни — огромна радост и съкрушаваща болка. В тази връзка Мария и Йосиф са приели и двете. Те са били първите, които да прегърнат Исус без значение от лично платената цена. От евангелията на Матей и Лука научаваме, че само няколко души, са разбирали какво се случва, сред които е и праведният Симеон. Той разпознал бебето като Месия и прозрял назряващия конфликт, който несъмнено е следвал: “Ето, това Детенце е поставено за падане и ставане на мнозина.” Симеон е имал какво да каже и за Мария: “Да! И на самата тебе меч ще прониже душата ти, за да се открият помислите на много сърца.”   33 години по-късно виждаме изпълнението на пророческите думи на праведния Симеон. На един хълм, за който рядко се споменава в тази част на годината, със смъртта на Месията се родило поредното противоречие – Пътят, истината и животът умира. В миг Неговите последователи са останали в безпътица, изпълнени с разочарование и в страх от смъртта. Месията бил убит по най-жестокия начин. Разпънат на кръст. Издъхнал не поради кръвозагуба или поради множеството травми, или наранявания, а от задушаване. За всяко издишване Той е трябвало да се надигне на прободните Си крака и да се набере с прободените Си ръце. Позволете ми да ви разкажа как е използвал така ценния си дъх на кръста. Поглеждайки тези, които са Го разпънали, с цялото съзнание, че в същия момент Той носи и този техен грях, е изрекъл: Отче, прости им. Исус не използва тъй ценния Си дъх в молитва за себе Си, за Своето облекчение, а за тях, за теб и за мен.   Слава на Бог, че историята не е свършила до тук. След три дни Христос победоносно е възкръснал. Вече всеки може да ходи в пътя на Господа, да познава истината и да има вечен живот. Толкова може да се пише за Неговата победа… Велика е!   Бих желал отново да ви върна към рождествената история и да ви цитирам част от поема, написана от У. Х. Одън:   Търсещите мъдрост мъдреци са възкликнали: “Нашето безкрайно пътуване приключва тук и сега!” Овчарите пък са извикали: “Нашето безкрайно пътуване започва тук и сега!”  Търсенето на светска мъдрост приключва, истинският живот започва!   С възхита гледаме покорството и вярата на Мария и Йосиф. С непрестанна благодарност си спомняме за пътя на смирение на Божия Син от малко беззащитно бебе до кръстната Му смърт. Използвайки поемата, която цитирах, подобно на мъдреците те вече са извървели своя път, а подобно на овчарите нашето безкрайно пътуване започва сега. Поредната трудна за схващане истина се състои в това, че както тогава Бог е поверил спасителния Си план в ръцете на Йосиф и Мария, така сега Той го възлага върху мен и теб. Днес въпросът към нас е: Готови ли сме ние да носим Месията и да платим необходимата цена за това?   Богът, който създаде материята, стана част от нея. Словото стана плът. Художникът стана точица на Своята картина. Писателят стана буква в Своята собствена творба.  Бог все още пише, като използва само живи букви на страниците на историята.  Той пише Своята история чрез теб и мен.