Притча за времето
Нашето време е разграфено. Първо обективно съществува денонощието. Земният геоид се върти около оста си и всеки обективно констатира смяната на тъмната и светлата част от денонощието, което представлява едно пълно завъртане.
В нашата …
Притча за времето
Нашето време е разграфено. Първо обективно съществува денонощието. Земният геоид се върти около оста си и всеки обективно констатира смяната на тъмната и светлата част от денонощието, което представлява едно пълно завъртане.
В нашата Притча за времето денонощието съответства на това, което християните наричаме "обща благодат". В Проповедта на планината Христос казва, че „слънцето изгрява и за злите и за добрите“ (Матей 5:45). Така в живота ни има блага, дарове, благоприятни дадености, които просто са ни на разположение. Независимо от това що за хора сме, какви избори правим, към какво се стремим. Истината е, че тези дарове са различни. Едни разполагат с удивително здраве, други с впечатляваща красота, трети с отлична памет, четвърти с комбинативен ум. Други са родени в мирно време, в мирна страна и целият им живот минава в мир. Можем да добавим десетки дарове на общата благодат. Рядко в една човешка съдба са струпани повечето от тях, но пък няма човек, който да не е получил поне няколко дара.
Като започнем с това, че всеки нов ден слънцето изгрява за абсолютно всички хора, но освен обективното денонощие, съществува и обективна година – времето, за което земният геоид прави пълна обиколка около слънцето. Разбира се тук индивидуалният човешки опит и наблюдение не са достатъчни. За да осмислим и измерим годината ни е необходим колективният опит на човечеството.
Така хората в различни култури и епохи изработвали различни календари, които все по-прецизно измервали цикъла на пълното завъртане на Земята около Слънцето. Днес използваме в най-едър щрих създадения по времето на император Юлий Цезар календар, използвал по-старите постижения на египетските астрономи. Затова и месеците в доста от езиците, вкл. българския, носят имената на римски богове и императори. Този календар измерва завъртането на Земята около слънцето на 365 денонощия и 1/4. Той съдържа малка неточност, която обаче с времето води до натрупване на грешка, та се налага през 16 век по времето на папа Григорий тази грешка да бъде коригирана.
Това второ време в нашата притча са нещата, които наследяваме в нашия живот. Обективно ние не започваме живота си като бял лист. Наследяваме културни модели, цивилизационни постижения, възпитание и стериотипи от нашите семейства, и известни материални възможности от своите родители. Всичко изброено може да бъде с положителен и отрицателен знак, но е факт, че съществува. В зависимост от степента на наблюдателност, човек в течение на живота, си дава сметка за тези неща. А някои от тях така и не осъзнаваме.
Съществува и едно трето време, което е чисто субективно. И това е отброяването на годините. Докато денонощията и отделните години са абсолютно обективен факт, отброяването на годините е субективно. Човек може да брои годините от своето раждане, но тогава би трябвало да прави сложна хармонизация с всеки друг човек, когато им се налага да се съгласят за коя точно година става въпрос за някое минало или предстоящо събитие.
Тогава хората биха могли да отброяват годините спрямо някакво глобално събитие, което засяга всички личности, с които бихме си имали работа. В миналото това са били годините от възкачването на престола на местния цар, или владетеля на империята, обединила света.
А как е днес? От кое събитие отброяваме годините? Кое е онова събитие, което касае всички хора, от всички епохи, преди и след като се е случило, за всички времена.
Това в нашата притча е тайната, която всеки човек е призван да открие. Възможно ли е да има такова ключово събитие, което дефинира цялата история, всеки исторически процес и всеки човешки живот?
Ако това е така, как стои нашият живот спрямо това събитие? От отговора на този въпрос зависи как нашият сбор от години, тези няколко десетилетия ще се впишат в общата картина, потока на времето, който със сигурност е безкраен.
И така как броим годините и защо така ги броим? Какъв е контекстът на живота ни, кое го дефинира, спрямо какво живеем?
В търсенето на този отговор стои една голяма Тайна, а също и едно Обещание, за всеки, който стигне до отговора.
О, и не забравяйте, отговорът на голямата картина е един и същ за всеки човек. Иначе просто бихме били обречени на огромна самота, в потока на времето. Денонощията и годините са важни, но сме така устроени, че ако не видим сбора на нашите дни и години в цялостен, смислен и дефиниращ контекст, се чувстваме изгубени и самотни.
И наистина сме.
И така, честита, блага и добра Нова 2024 година.
И не забравяйте да изследвате най-важния въпрос – откога!
