Богоявление

За кръщението на Христос ние трябва да кажем поне три неща. Първото е, че небесата се отворили, когато Исус  се кръщавал. Второ, че Светият Дух бил видян да слиза като гълъб. Трето, че се чул гласът на Отца, който казал: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение.   Когато Христос се приближил при Йоан, за да бъде кръстен с вода Той благословил водата и по този начин я направил свята, за да може този, който се кръщава в Неговото име да стане по подобен начин свят и чист от греха и да може небето да бъде отворено за него.   Христос не се кръстил заради Себе Си, понеже Той не бил заразен с петното на греха, както казва апостол Петър в 1 Петър 2:22. Той се държал подобно на добър лекар, който пред болния първо сам опитва някакво горчиво лекарство, за да може и болният след това с по-голяма готовност да направи същото. Понеже в кръщението ние пием едно горчиво лекарство, а именно умъртвяването на стария Адам, което поради своята горчивина много ни безпокои. Понеже това потапяне във водата или напръскването с нея не показва нищо друго, но че старият Адам трябва да загине и да умре.    Това е извършено чрез кръста, който Бог според Своята божествена воля полага върху нас. Ние не трябва да го отхвърляме от себе си, но да го носим доброволно и търпеливо. Но за да може това да бъде по-лесно и дори Христос наполовина Сам да го носи, Той се кръстил. После четен, че взел кръста Си и го носел, без да отказва или да се дърпа и така бил покорен на Своя Отец до смърт, дори до смърт на кръст. За това говори апостол Павел във Филипяни глава 2, за да може да ни освободи от греха и да умилостиви Своя небесен Отец. Той направи всичко това единствено по благодат без никакви заслуги от наша страна. Поради тази причина нашето кръщение е знак и залог, както казва Павел в Тит 3:4:   Но когато се яви благостта на Бога, нашия Спасител, и Неговата любов към човеците, Той ни спаси не чрез праведни дела, които ние сме извършили, а по Своята милост, чрез окъпването, т. е. новорождението и обновяването на Святия Дух,”  Когото изля изобилно върху нас чрез Исус Христос, нашия Спасител,  така, оправдани чрез Неговата благодат, да станем според надеждата наследници на вечния живот.   Второ, по време на кръщението Светия Дух се явил във форма на гълъб, което показва, че при нашето кръщение ние също приемаме Светия Дух, Който ни управлява и води според Божията воля. Той е с нас и ни помага да носим теглото на светия кръст, Който ни наставлява. Той е винаги с нас, ходатайства за нас и когато се огъваме под тежестта на кръста, ни подкрепя. Ако паднем, ни вдига отново и ни придружава вярно в нашето пътуване. Той също така прави лека тежестта на кръста, която ние сме съвсем неспособни да носим, ако не получим Неговата помощ. Ако се случи да паднем в грях, ние трябва да се върнем обратно към  нашето кръщение, понеже това е единственият кораб, който остава.   Кръщението е началото на покаянието. Следователно винаги когато падаш в грях, се обръщай към кръщението си. Там ти отново ще получиш Светия Дух, Който да бъде постоянно с теб. Понеже кръщението не е нищо друго освен отричане от себе си, намразване на нечестивия си живот и обновяването на човека. След обновяването на живота следва похвала към Бога и благодарност за приетата благодат. След това човек продължава напред и се държи добре със своя ближен и му прави добро във всичко. Символ на това е явяването на Светия Дух върху Христос в подобие на гълъб: понеже в гълъба няма злоба. Такива стават и тези, които приемат Светия Дух в кръщението, т.е. те са благи без горчивина към всички околни.   Трето, при кръщението на Христос се чува гласът на Отца, който казва: Този е  Моят възлюбен Син, в когото е моето благоволение.   Това е този Спасител, Който ни избавя от тиранията на греха, смъртта, сатана и ада. Следователно ние трябва да научим как трябва да идваме при Бога. Този, който желае да бъде благодатно и скъпо дете на Бога Отца, трябва да постигне това чрез Христос. Единствено чрез Него, възлюбения Син, Който е в лоното на Отца, на Когото единствено гледа Отец, без Когото не позволява нищо и каквото е угодно на Отца е угодно на Него по отношение на Сина Му.   Следователно този, който желае да отиде при Отца трябва да се прилепва към Сина, трябва да се облегне на Него. Понеже чрез този глас всички титли, макар да изглеждат твърде богоугодни и свети са отнети, нито имат стойност за Отца освен този единствен възлюбен Син, в Когото Той има особено благоволение. Нека този, който желае да има благоволение пред Отца и да бъде възлюбен от Него да отиде при Сина, чрез Когото намира достъп до Отца, както казва св. Павел в Ефесяни 1, че чрез Христос сме осиновени, а без Него сме врагове на Бога.   Следователно, който се прилепва към Христос чрез вяра, той има Божието благоволение, ще бъде толкова възлюбен и приет, колкото е и самият Христос и ще има общение с Отца и Сина. Но там, където това не е направено, няма нищо освен гняв, няма почит, няма добродетел, няма свободна воля и нито молитва, нито пост, нито други дела ще са от полза, а вие само ще си губите времето с тях.   Затова това е най-могъщият и прекрасен глас: Този е Моят възлюбен Син, в Когото съществуват всички неща, описани в цялото Писание. Всички те са предадени в ръцете на Христос и събрани в едно, за да могат да Му се покоряват както казва св. Павел. Защото когато Бог казва: „Този е моят възлюбен син”. посочвайки единствено Христос и отказвайки да назове друг, Той прави достатъчно ясно, че никой не е Негов възлюбен Син освен Този. Ако е така и останалите не са възлюбени синове сигурно е, че те са деца на гнева и негодувание. Понеже ако е имало други възлюбени синове, Той е нямало да пристъпи наред и посочвайки Този да каже: „Този е Моят възлюбен Син”, нито би обърнал очите си единствено към Него и не би дал славата единствено на Него като че ли не познава други. Понеже думите изглежда показват, че Той внимателно се е огледал и все пак не е намерил друг освен Този, за когото да каже: „Този е” като че ли казва: „Тук най-сетне намерих Този, в Когото е Моето благоволение и Който е  Моят възлюбен Син, а всички останали не са такива.”   Превод:Радостин Марчев