Щастието сега

Замисляли ли сте се какво представлява щастието? Ако отворите тълковен речник, ще намерите сухото и банално определение, че щастието е „чувството на пълно задоволство, удовлетворение от живота”.   А защо ни е нужна дефиниция на щастието? Защо ни е нужен повод да сме щастливи?    Неслучайно в Библията има 365 стиха, в които се казва „Радвайте се!”. Най-голямата причина да се радваме е свързана с това, че Господ Исус Христос е умрял на кръста за нас! Какво друго ни трябва? Това не ни ли е достатъчно?    Погледнете през прозореца - вижте облаците и слънцето, синьото небе и силуета на дърветата. Не са ли прекрасни?! Нима не виждаме тези малки радости, които са непрекъснато около нас?! Оставете ги да ви направят щастливи.    Понякога сме толкова неблагодарни. Чакаме да загубим нещо, за да можем да осъзнаем какво сме имали, за да му се насладим сега, но вече не можем. Аз имах невероятна баба. Помня усмивката ѝ, помня как очите ѝ светваха, когато ме видеше. Помня как винаги говореше с любов и загриженост. Но един ден тя просто си отиде. Толкова ми се иска сега да я видя, да я прегърна и да си поговоря с нея. Но не мога.    Хората идват и си отиват. Ако ги приемаме за даденост, няма да спечелим всичко, което можем от тях. Раздавайте им любовта си сега!    Имаме братя и сестри, които са истинско богатство. Когато сме малки, се караме и бием с тях до един момент, в който сме пораснали и осъзнаваме, че вече не можем да прекарваме същото време с тях, както преди.    Не винаги ще живеем при родителите си, сега е моментът да общуваме с тях. Когато загубим някой от близките си хора или имаме други проблеми, това са най-предизвикателните периоди от живота ни. Мислим, че щастието е далеч и че е недостижимо. Ядосваме се за това какво се е случило, че е можело да стане по друг за нас начин. Можем да се ядосваме, да чупим, да се тръшкаме и да плачем, но единственото нещо, което зависи от нас, е нашата реакция. Можем да приемем обстоятелствата като израстване или не. От нас зависи.    Господ не би ни дал изпитание, с което не можем да се справим. И за да стигнем до този блажен миг, изпълнен с радост, трябва да сме преодолели тези трудности. Това би ни направило по-силни, за да утвърдим характера и вярата си.   Знаете ли кога залезът е най-красив? След буря, когато има облаци. Те стават розови заради слънчевите лъчи.    Понякога трябва да има буря, за да можем после да оценим красотата дори в дъждовните облаци. Тогава може да видим ползата от проблемите, за да може радостта да е по-сладка. Затова трябва да сме благодарни дори за тези трудни периоди. Да сме благодарни граничи с това да сме щастливи, защото животът е твърде кратък, за да не му се наслаждаваме.    Животът си е наш. Наша отговорност е и начинът, по който го живеем. Не осъзнаваме колко много губим, когато не се наслаждаваме дори на тези малки неща от ежедневието. Щастието е тук и сега и не трябва да го губим в търсенето му другаде.    Бележка  на редактора: Лидия Павлова е на 15 години и живее в Сандански. Обича да пише, обича да се изразява чрез музика, да свири на цигулка, обича животните и играта на волейбол. Има своя публикация в онлайн списание "Щъркел", още когато е ученичка в началното училище.