Ние или другите?

Едно цяло поколение е възпитано в духа на въпроса “Какво ще кажат хората?” Дори бих казала, че поколенията до тук са се водили сляпо от тази максима. “Новият свят” отхвърля тази максима и я заменя с модерното “Живея за себе си и за момента и не ме интересуват хората!” Всяко нещо, извадено от конкретния му смисъл и преекспонирано в една от двете си крайности, може да е опасно и да звучи едновременно и абсурдно, и вярно.    “Какво ще кажат хората?” е твърде опасен мотив, когато няма отправна вярна точка, както и когато сляпо се следват принципи на безпринципни идеали. Но същевременно въпросът “Какво че кажат хората?” може да бъде добра бариера в личната съвест и морал, когато човек може да отстоява себе си в принципи, от които да не се срамува или страхува.    Точно по същия начин, другата позиция “Живея за себе си, за момента и не ме интересуват другите!” е също толкова опасна, защото човек не би могъл да види сам себе си отстрани и винаги има нужда от друг поглед, а той е точно  от някой “сред хората”. Същевременно, фокусът върху себе си, без това са се превръща в егоцентризъм, е най-важен за нашето израстване, защото имаме точно отброени дни, които са ни дадени, за да свършим всичко, което е нужно за личното ни преминаване напред (според личния ни избор).   “Какво ще кажат хората или не ме интересува какво казват?!” Точно, колкото сляпото следване на другите е опасно, точно толкова и безпринципното им отхвърляне е пагубно за нашето лично развитие. Първите въпроси, които са важни и следва да си зададем са - “Кои са хората” и “Какви са ценностите, които те изповядват, успяват ли да ги отстоят в себе си”!    Всеки може да си отговори и да даде приоритет според търсенията си за лично израстване, разбиранията си и мотивацията си в земния си път. За мен обаче има един друг по-съществен въпрос, който е нужно да си зададем:  “Какво отразява моето лице и какво виждат хората в него?!”    Моето разбиране е, че точно този въпрос е от първостепенна важност, защото ние всъщност, съставляваме част от реалната група на “хората” за някой друг. Какво виждат те в лицата ни, което идва директно от сърцата без лицемерие, куртоазност, престореност и задни мисли?    Често може да се усещаме в капана на “какво казват за мен”, но реално това е лично усещане, което няма нужда от самоизолацията на “не ме интересуват другите”. Важно е да имаме ясна отправна точка за това кои сме и какво/кого следваме. Принципите, които следваме, може да са контролирани от “другите”, но нека не забравяме, че те също са хора като нас независимо от позицията си. Важно е да имаме разбирането и просветеното познание, че единственият правилен контрол е от Господ и Нему принадлежат всички права, без значение от нашата преценка. Той ни е дал съвест, за да можем да имаме компас в пътя към Него.     Как да се изправим срещу огледалото на съвестта си и да пречистваме вътрешния си образ ?  Нуждата от това да сме чисти отвътре носи не само лично удовлетворение, носи отражение на лицето ни, което ще бъде ясно послание към света, който ни приема или не. Трудно за осъзнаване, още по-трудно за живеене, когато се опитваме да го устоим сами или когато сляпо следваме насърчения или упреци. Бог е дал насоките си за всяка стъпка от живота ни. Той може да ни води, да ни принизява и привдига според Неговото предопределение за нас. Неистовата нужда от персонално човешко водителство е показател, че не сме в състояние на пълно доверие към Бога. Нуждата от индивидуализъм и егоцентризъм е категоричното отхвърляме на Единствения сигурен Абсолют и Авторитет!    Милостивата Божия щедрост ни остави Словото Му и личното Му водителство, което да изгражда баланса в сърцата ни по пътя ни тук. Балансът е разписан в цялата Библия и е конкретизиран в двете заповеди, които Христос ни остави за преминаване през напредващия в “модерността” ни свят. От нас зависи, как тълкувайки ги, ще ги прилагаме, за да се отразят през сърцето ни към лицето, видно за другите в света!    «А Той му каза: „Да възлюбиш Господа, своя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с целия си ум.“ Това е най-голямата и първа заповед. А втора, подобна на нея, е тази: „Да възлюбиш ближния си както себе си.“  На тези две заповеди висят целият закон и пророците.» Матей‬ ‭22‬:‭37‬-‭40‬ ‭