Петдесятните църкви в Швеция процъфтяват

Около голяма сцена са подредени стотици столове. В неделя църквата в центъра на Йоншьопинг в южна Швеция е пълна. Главният пастор на консервативната петдесятна църква е Маркус Арденфорс, човек с голяма визия и ентусиазъм за работа.   Град Йоншьопинг е център на така наречения „библейски пояс” на Швеция: там има много църкви и няколко християнски училища. Петдесятните общности съставляват най-големите църкви в този регион.   Арденфорс с ентусиазъм разказва за дейностите, които се извършват в сградата на неговата църква. На долния етаж има детски занимални и класни стаи за езикови уроци за бежанци от Сирия. Църквата помага на тази група, особено сега, когато много шведи са критични към пристигането на сирийците.   Спортната зала също е част от комплекса. „Младите хора могат да посещават спортни занимания тук, но залата се отдава и на местни училища“, каза той. В друга малка зала се обучават студенти по теология от колежа за обучение на проповедници ATF. Те слушат онлайн лектор, който е другаде в Швеция.   В църковния пейзаж на Швеция петдесятната църква принадлежи към консервативната общност. Църквата е редовно критикувана, особено от либералните среди. Арденфорс пояснява: „Неотдавна имаше няколко критични статии за нашата общност в местния вестник. Църквата подкрепя библейския брак между един мъж и една жена; вестникът критикува това наше схващане. Повечето хора в Швеция вече не приемат това мнение.”   В същото време Арденфорс има подкрепа от местното население. Той приема това като благословение, но и като резултат от положително отношение към местното общество. „В началото на 70-те години един министър заяви, че правителството вече не се нуждае от църквите. Държавата ще се погрижи за всичко.“ Тази картина се промени, казва Арденфорс, след притока на бежанци, предизвикан от войната в Сирия. Швеция бе в губеща позиция.   “Тогава ми се обади кметът на Йоншьопинг. Имаше 20 млади бежанци, за които не можеше да намери подслон. Беше трогателно. Плакахме заедно по телефона. Но аз казах: “Ще уредим нещо.” След това бързо създадохме спални и жилищни помещения в сутерена на църквата. Неонацистите протестираха на площада пред църквата в един момент, но като християни показахме, че искаме да помогнем на тези хора. Политиците трябваше да признаят, че църквите имат значение.”   “Вторият път, когато църквата привлече вниманието, беше по време на ковид кризата. Изпратих имейл до водещите политици в Йоншьопинг, в който казах, че се молим за тях, и им предложих да помогна, ако е необходимо“, казва той. “Тогава беше стартирана мрежа заедно с други църкви. Нашите доброволци помагаха по много начини на хората, които бяха изолирани у дома: беше открита телефонна линия, доставяхме лекарства от аптеката до домовете на хората и осигурявахме гледачи за кучета, чиито собственици бяха в болница. Църквата се оказа мощен източник на помощ.”   Самият Арденфорс е младежки пастор на църква близо до шведския пристанищен град Гьотеборг в продължение на 15 години. Той иска да бъде „светлина и сол в този свят, както Исус заповядва, не само за църквата, но и за целия град. Пасторът се надява да бъде пророчески глас, затова се вдъхновява от Данаил. Той смята, че църквата трябва да говори за Исус в обществото, без да се срамува.   CNE NEWS