До всички избягали деца

Всички знаем историята за Блудния син. Как взел своето наследство и го разпилял в разточителен живот. И за да не умре от глад, започнал работа. И тъй като никъде не го взимали, станал гледач на свине. Мръсна работа. Миризлива. Той, синът на богатия човек. Свинегледач.   Да не бързаме, обаче, да го съдим, защото всеки в своя живот е взимал грешни решения и е докарвал живота си в дупка. Каквато и дупка да е. Финансова, емоционална, психическа, на ръба на оцеляване. От грешно решение. От неправилно поведение. От пренебрегване на всичко и всеки, за да угодиш на себе си. И накрая гледаш свине. Заровен в мръсотия. Сам. Изтощен.   Обаче, идва хубавата част от историята на избягалия син. Той се осъзнава. Смачква егото си и решава да се прибере вкъщи. При семейството си. При баща си. И да му поиска прошка. По пътя репетира как ще му се извини.   Но идва още по-хубавата част от историята. Баща му го чака. Гледа към пътя дали няма да си дойде. И го чака. И, когато го вижда, хуква да го посрещне.   Синът му е смутен. Не е очаквал такова посрещане. Очаквал всичко друго – размахване на пръст срещу него, обвинения, забрани, но не и това – татко му да тича да го посрещне и да го прегърне силно и топло. Паднал, разплакан в обятията на баща си. Когато се поокопитил, се опитал да каже, каквото е репетирал, но татко му го прекъсва и праща да се преоблече, защото ще празнуват неговото завръщане.   Невероятна история. Невероятно насърчение за всеки, който се чувства изгубен, унижен, живеещ в робството на лъжите, че от него нищо не става. Че веднъж като е сбъркал, никой няма да го иска. Няма прошка за него.   Обаче аз искам да те насърча, както тази история насърчи мен. Твоят Баща в лицето на Бог вече те чака. В Него можеш да намериш онова успокоение, от което имаш нужда. В Него със сигурност ще изпитваш радостта от живота, която си забравил. И най-хубавото е, че не трябва да бягаш целия път до Дома, защото Твоят татко вече бяга към теб. Когато Исус пожертва живота си на кръста, Той пробяга по-голямата част от пътя към теб. Към мен. Към нас.   За това се пее и в песента. И Татко ти пее за тебе и ти казва: “Бягай към Мен, детко, тичай към Мен. Чакам те.”   Толкова живот има, когато се осъзнаем, нали?  Пълен с цветове и ритъм. И сладост. И благост. И безусловна обич.