ЕКЛИСИАСТ, глава 6

„Всичкият труд на човека е за устата му
и пак душата не се насища.“ Екл 6:7

Човек е наситен в желанията и неудовлетворен от усилията си!
Всичкият му труд е за устата му – казва Соломон – Яде за да живее и живее за да яде!
Охотата му не спира. Иска още и още, и никога не му е достатъчно. Но колко е необходимо на човек за живота и добруването – покрив, маса и легло и ако има топло, завивка, храна и светило – това е достатъчно за да е удовлетворен, но не! Човек е ненаситен и остава неудовлетворен.

Разказват историята за един рибар, който седял на брега на морето загледан във вълните. До него се доближил един банкер и го запитал:
– Защо не излязъл на риболов човече?
– Ами налових достатъчно риба за днес.
– Човече, ако работиш по-усърдно ще може да уловиш повече риба.
– И какво да я правя?
– Ще я продадеш и ще имаш повече пари.
– И какво ще правя тези пари?
– Като събереш достатъчно за да си купиш нова лодка и мрежи за да ловиш повече риба.
– И какво да правя с тази риба?
– Ще я продаваш и като събереш достатъчно пари ще си купиш още две лодки.
– И какво да правя с тези лодки?
– Ще наемеш рибари, които ще работят вместо теб.
– Ами ще може да не ловиш повече риба, ще си седиш на брега на морето и ще се наслаждаваш на красивата гледка.
– Но аз правя това и сега!