Защо водачи на мегацъркви се провалят?

През последните години нарасна загрижеността относно броя на духовни водачи с морални пропуски и съмнения в тяхната почтеност. Става дума за пастири на мегацъркви (църкви с посещаемост от 2000 души седмично). Използват се думи като „епидемия“, тъй като броят на лидерите, които се компрометират, е изключително висок. Питат ме дали пастирът на мегацърквата е застрашен вид. Надявам се да не е така, тъй като аз самият съм пастир на църква, която отговаря на това определение.   През последните години много мислих за този проблем. Реалността е, че моралните пропуски сред великите духовни водачи не са нещо ново. За съжаление, църквите се разпадат от векове. Апостол Павел отбелязва следното за един от неговите партньори в служението: „Димас ме изостави, защото обикна сегашния свят“.    Греховете на съвременните лидери на църкви, са по-коментирани, отколкото в миналото, тъй като новините от цял ​​свят са лесно достъпни за нас. Провалите на пастирите на мегацърквите наистина изглежда привличат повече внимание, което има смисъл, тъй като повече хора са засегнати от тяхното падение. Но тези провали не са по-болезнени или по-разпространени - просто светът ги наблюдава. Ето няколко причини, поради които лидерите на християнски служения са податливи на провал:    Напрежението е огромно. Когато натискът към дадена позиция е по-съществен от характера на личността, заемаща въпросната позиция, има вероятност човекът да се провали. Не е лесен товарът да се предвожда Божия народ. Предупредени сме в Писанието „да не бързаме да назначаваме никого за презвитер“ (I Тимотей 5:22). Някои смятат, че размерът на мегацърквата увеличава натиска, пред който са изправени лидерите, докато други са на мнение, че един пастир в малка църква, който няма помощници, е под още по-голямо напрежение, защото буквално върши всичко. Реалността е, че всички ръководители на служения са изправени пред силен натиск.   Темпото е безмилостно. Църковен проект е обявен в неделя и работата по него проект трябва да започне веднага. Планирано библейско изучаване е завършено и трябва веднага да започне ново. Една година на служение е наполовина завършена и е в ход планирането на новата. Броят на хората, които имат нужда от съвет, помощ и утеха, продължава да расте. Един ръководител на служение, чийто живот се разпадна, ми призна следното: „Исках да се проваля, за се измъкна от непрестанното съревнование. Провалът е по-малко унизителен от това да призная, че не съм достатъчно способен, за да се справя. ”   Изолацията може да бъде желателна. Грехът вирее и процъфтява в изолация и тъмнина. Изолацията може да бъде привлекателна за ръководителите на християнски служения. Ръководителите на служения често се чувстват така, сякаш трябва да бъдат „включени“ във всичко и всяка среща може да доведе до нещо, което трябва да оправят в църквата. Не всички лидери могат да се изолират, но пастирите на мегацърквите могат да използват размера на църквата като оправдание за тяхната изолация. За някои пастири невъзможността да се срещнат с всички може да се превърне в причина да не общуват с никого. Изолацията е трагична и води до трагични избори.   Врагът е хитър и коварен. Сатана „обикаля наоколо като ревящ лъв и търси кого да погълне“ (I Петър 5:8). Той търси всеки, не само ръководители на големи църкви. Но когато Сатана успее да погълне лидер на  християнско служение, той вреди и на хората, свързани с това служение.    Пастирите на големи църкви застрашен вид ли са?    Дали врагът ги преследва повече от другите?    Докато лидерите на мегацърквите могат по-лесно да оправдаят своята изолация, врагът се наслаждава на поглъщането на всеки лидер на служение, независимо дали е голямо или малко.   Да се ​молим за нашите водачи.    Скъпи водачи, рискът от изолация е много по-голям от самата изолация.   Church Leaders