Бог, Който украсява и поразява

„Развълнува морето със силата Си; и с разума Си поразява Рахав (легендарно чудовище, символ на хаоса). Чрез духа Си украсява небесата; ръката Му пробожда бягащия змей. Ето, тези са само краищата на пътищата Му; и само слаб шепот, ни дават да чуем за Него, а гърма на силата Му кой може да разбере?“                                   Йов 26:12-14   Тези няколко стиха представляват поема, която възпява величието на Бога, защото БОГ е над колективната сила на човешките множества (морето). ГОСПОД с мъдрост подрежда света и надвива всеки хаос и безредие.    ВСЕМОГЪЩИЯТ прави чрез оживотворяващия си дух нещата красиви (нали казваме: „Какво одухотворено лице има този човек?“ Или как се променя изгледът на починалия, когато я няма вътре душата му, така и вселената е украсена от присъствието Му).   ВСЕВЛАСТНИЯТ БОГ единствен може да уцели и порази старовременната змия (дявола), извиваща се, изхлъзваща се, хапеща и бягаща- неуловима за човешките създания...   И това е само слаб намек за БОЖИЕТО величие...   Кога сме смазани?  - Когато вървим против течението и всички са срещу нас. Но, ако Бог е откъм нас, Неговата сила е над тази на „морето“.   - Когато ни се струва, че животът ни е в пълен хаос.  Но, ако ГОСПОД НА СИЛИТЕ е с нас, то Той ни дава мъдростта Си за победа над Рахав.   - Когато се чувстваме „ухапани“, в смъртоносната, задушаваща дяволска хватка и сякаш питон се е увил около нас и няма мърдане.  Но, ако ВСЕСИЛНИЯТ БОГ е с нас, имаме надежда, че ръката Му, ще прободе змията и ще се измъкнем от дяволския капан.   - Когато душата ни се задъхва от жажда по красота и добрина. Но, ако СЪЗДАТЕЛЯТ НА ВСИЧКО ВИДИМО И НЕВИДИМО е с нас, духът Му украсява живота ни и прави всичко по- леко и по- поносимо.   И това е само начало...   Колко още велики и чудни неща не знаем и не можем да разберем,  НО ни е обещана небесна мъдрост, ако само поискаме от НЕГО:   „А ако някому не достига мъдрост, нека да иска от Бога, който дава на всички щедро, без да укорява, и ще му се даде, но да проси с вяра, без да се съмнява ни най-малко...“ Яков 1:6-7