Да откриеш себе си

Уменията, нужни за личното ни осъществяване, се дават още с раждането ни. Някои се проявяват веднага и хората с такива дарби са благословени да живеят под разкритата Божия мощ. За други е нужно да ги търсят, да открият, в какво е тяхното призвание и да опитват реализацията си в различни неща, докато се почувстват на местото си.    За съжаление има хора, които, никога не откриват същинското си място и се усещат лутащи и неудовлетворени. Трудното откриване, обаче, също може да бъде съответен дар, за утвърждаване, преминаване, изграждане на определени дефицитни качества. Възможностите, които получаваме в пътя си тук не винаги са най-добри на времето ни, според личните ни възгледи. Има нещо феноменално, дори в „лошите” възможности, но това може да бъде видяно единствено с духовните ни очи, когато реално достигнем святото просветление дадено от Духа.    Всеки момент, в който ние сме „провалили” плановете си или сме получили лош „късмет”, на практика, точно това, може да бъде нашият шанс, чрез който да изработим определена (нужна ни) духовна устойчивост и твърдост. Когато не получаваме много „добри или лоши” възможности, а сякаш сме в застой, може да е нужно да изработим своето търпение и вярност. Важно е да познаем Христос като свой Господ, защото само Той Единствен ще ни даде вярна чувствителност и познания във всички случаи и ситуации. Важно е да можем да осъществим възможно най-много шансове (добри или лошо), докато сме тук и сега.    Как да умножим даденото ни?  За да осъзнае човек личните си стойности е нужно да се откъсне физически и емоционално от света си поне за определен период (момент) от време. Нуждата да останем насаме с мислите си е дълбоко вкоренена в нас. Точно, там в скритата стаичка, Бог ще прояви силата си, когато Му позволим или когато се омаломощим от безсмислието на светските си търсения или оправдания.    Трудните ситуации също могат да бъдат дар за нас … Ние не се чувстваме комфортно в „счупени” обстоятелства, защото не можем да видим толкова надалеч, колкото е … „отвъд живота” ни тук. Не разбираме с егоцентричните си характери, че понякога, точно отнемането на нещо, към което сме силно привързани (пристрастени) е нашето дарено ни „съкровище”.    Чрез преодоляването на човешкото ни страдание, чрез силата на изправянето и чрез утвърждаването на Божията прослава в нашите болки ние можем да преумножим своите “таланти”. Това преумножаване е възможно само чрез приемане, отдаване и пълно доверие в Господ и Неговия Дух в нас.   За да минем в режим на пълноценно приемане на Божието дело в живота ни е нужно да изграждаме вярата си, чрез познанието, което Свише ни е дадено по благодат. Нищо тук не е вечно, освен Неговото проявление, което е и ще бъде преди всеки от нас и след нашия живот тук. Бог е дал Словото Си, за да общуваме с Него на познат ни език. Неговото Духовно проявление е на една молитва разстояние, когато сме в готовност да употребим всяка Негова възможност за личното ни спасение. Вечността е в Негово владение и ще бъдем допуснати там в приготвено ни място, когато Бог ни подготви и реши. (Йоан 14:3)   Познанието, което идва от Словото, е необятно, често, то ни носи светлина от различен ъгъл върху (уж) едни и същи ситуации. Зрелостта, която получаваме тук ден, след ден определя дълбочината, в която можем да виждаме и увеличава нашите възможности. И всичко това е по благодат, не защото някой от нас са по-умни от други или по успешни. Бог решава кой, кога и как ще разбере Истината за себе си и за Него!    Възможностите са пред нас и днес! Нека не ги делим на добри и лоши, защото те са единствено използвани или пропилени.