ЕКЛИСИАСТ, глава 12

ЕЛЕГИЯТА НА ЕДИН ЖИВОТ – 2

Много поетично Еклисиаст е описал старостта:
 …преди да са се помрачили
 слънцето и светлината,
луната и звездите
и да се върнат облаците след дъжда;
 преди да настъпи денят,
когато стражите на къщата затреперят
и силните мъже се прегърбят,
и онези, които мелят, престанат, защото са намалели,
и онези, които гледат през
прозорците, помръкнат;
 когато вратите към пътя се затворят
и отслабне гласът на мелницата;
и при гласа на птиците започне да става човек,
и всички звуци на песента им заглъхнат;
 още когато започне да се бои човек от всичко високо
и трепери по пътя;
когато бадемовото дърво разцъфне
и скакалецът натежи,
и всяка охота изчезне„ Екл.12:2-5

С възрастта лицето на човека помрачава, набраздява се и изгубва привлекателността си. Блясъка на очите му намалява и фигурата му се прегърбва. Несгодите, проблемите и годините слагат своя отпечатък върху него и нито способностите, нито снагата, нито силата му са като в дните на младостта. Зъбите му оредяват, очите му отслабват и помръкват, слухът му намалява и той започва да се движи бавно и плахо.

И както казва Еклисиаст, „всяка охота“ желание и стремеж в човек изчезва преди…
„преди да се скъса сребърната струна
и да се счупи златната чаша;
преди да се строши стомната при извора
или се счупи колелото над кладенеца
и се върне пръстта в земята, откъдето е дошла,
и духът се върне при Бога, Който го е дал.
Суета на суетите – казва проповедникът, –
всичко е суета.“ Екл.12:6-8

Тялото ни старее, ликът ни се изменя и благоприятното време отминава.
За съжаление старостта не е красива гледка и добре, че живота ни в това тяло няма да е вечен, защото времето и нашата небрежност съсипват телата ни. Никак не бих искал да изглеждам като Мотусал на неговите 969 години (виж Битие 5:25-27).

Истината е, че в старостта има лоши дни, но старостта може да бъде благородна и благодатна, ако е предхождана от достоен живот и Божиите благословения в следствие вярата и надеждата ни в Исус Христос нашия Господ. Замислете се, защо трябва да чакаме до като всяка възможност и всеки добър шанс изчезне и чак тогава да се обърнем към Него?
Твърде рано ли е да погледнем към Исус, сега?
Твърде рано ли е да обичаме Господ, днес!
Съзнаваме ли, че „утре“, може да няма и „пръстта в земята и духът може да се е върнала при Бога, Който го е дал“, а на епитафията* ни да пише: „Имаше шанс, но не му остана време за Бог.“

**************

*Епитафия – кратко стих на надгробна плоча, който преразказва живота на починалия.