Радост в риданието: преобразено сърце

Предишната част можете да си припомните тук.   Господ е светлина моя и избавител мой; От кого ще се боя? Господ е сила на живота ми; От кого ще се уплаша? Когато се приближиха при мене злосторници, Противниците ми и неприятелите ми, За да изядат плътта ми, Те се спънаха и паднаха. Ако се опълчи против мене и войска, Сърцето ми няма да се уплаши; Ако се подигне против мене война И тогава ще имам увереност. Едно нещо съм поискал от Господа, това ще търся, – Да живея в дома Господен през всичките дни на живота си. За да гледам привлекателността на Господа. И да Го диря в храма Му.  (Пс. 27:1-4)   Да се моля с тази молитва ми беше трудно. Трябваше да повтарям думите многократно, за да се превърнат в моя молитва. Постепенно умът ми се съсредоточаваше, напрегнатите мускули се отпускаха и аз се озовавах на място, което не включваше само историята на рака, стероидите и химиотерапията. С помощта на Духа се озовавах в Божието присъствие със своя страх, гняв и надежда, които бяха насочени отново към живота с Бога, за да „живея в дома Господен през всичките дни на живота си, да гледам красотата на Господа и да Го търся в храма Му“.  Борбата с рака не беше потисната или изоставена: „ако се опълчи против мене и войска… ако се повдигне против мене война“. Но когато се молех с Псалмите – попивайки думите им – аз бях воден към доверие и дори към надежда. „Сърцето ми няма да се уплаши… и тогава ще имам увереност.“ В забързаното ежедневие през този период на химиотерапия не винаги изпитвах страх, гняв и нужда от надежда. Но молитвата в този псалм ме свърза с тези реалности в живота ми и ми помогна да ги преосмисля, докато се доверявах на Господ и Неговите обещания.   Преобразено сърце: Да се молим заедно с псалмиста Няма нищо автоматично в това да се доверявате и да се надявате на Бога. Не вярвам, че да се доверяваме на Бога е постижение, което постигаме със собствени усилия – само Духът ни прави способни да изповядваме, че Христос е Господ (1 Кор. 12:3), а самата вяра е дар (Еф. 4:7-8). Но работата на Духа по тези начини не заобикаля нашите собствени способности. Духът просто им вдъхва живот. Макар че Бог е свободен да постига Своите цели с каквито средства пожелае, Духът милостиво идва при Божия народ, когато той се покланя, съсредоточен върху Божието Слово; в общото поклонение, с Божието Слово в прогласяването и тайнството; в личното размишление върху Писанието; и по-специално в общата и личната молитва в Псалмите и чрез тях. В псалмите имаме молитвеник, чрез който Бог ни води по пътя на доверието в Неговите обещания.   Въпреки че псалмите отразяват много широк спектър от човешки емоции, те не са просто човешка книга за човешки емоции. Молитвата с псалмите довежда цялото ни сърце пред Божието лице, пренасочвайки собствения ни поглед към Бога и Неговите обещания. Както Августин описва с особена проницателност, псалмите са ни дадени като Божия педагогика за нашите чувства – начинът, по който Бог преобразява нашите желания и възприятия, така че те да се научат да скърбят и да се радват за правилните неща.   По-конкретно, трябва да се научим да скърбим за онова, което наранява Христовото тяло и отдалечава от Христовото царство, и да се радваме на Божиите обещания, изпълнени в Христос. Псалмите са ни дадени от Бога, за да направляват молитвата ни и да ни преобразяват все повече и повече в нашата идентичност в Христос, като членове на Христовото тяло.   Практикуването на християнската вяра включва не само вярвания и действия, които характеризират общността, която Духът е обединил, но и изява на плодовете на Духа чрез преобразяване на сърцата ни, така че да реагираме с радост, скръб, гняв и съпричастност по начин, който е подходящ за нашата любов към Бога и ближния.    Как да реагираме, когато прочетем в интернет за християнски лидер, който признава морален провал? Ами ако – о ужас – този християнин има различни политически убеждения от нас? Новината за провала на друг християнин – особено на такъв с идеологическо различие – може да разстрои нашите чувства: може би ще отпразнуваме събитието, като споделим статия за скандала във ФБ, придружена със снизходителен коментар, радвайки се на идеологическата победа, вместо да скърбим за греха и компрометираното свидетелството на църквата.    Заедно с псалмиста бихме могли да се обърнем с молба към Бога: „Спаси ни, Господи, Боже наш“ (106:47), защото „съгрешихме ние и бащите ни, беззаконие и нечестие сторихме“ (106:6). Как да реагираме спрямо член от нашата общност, който преминава през криза? Някои от нас бързат да предложат молитви за мигновено решение на проблема, но не толкова бързо се присъединяват към него заедно с псалмиста в скръбното оплакване пред Господа. Смили се за мене, Господи, защото съм в утеснение, чезне от скръб окото ми, душата ми, и снагата ми. Защото се изнури в тъга живота ми, и годините ми във въздишки; Поради престъплението ми отслабна силата ми, и костите ми изнемощяха.  (Пс. 31:9-10)   Други от нас изразяват съпричастност, но не насочват страдащия към нашата единствена надежда в Божието обещание. И все пак библейските оплаквания викат към Господа на завета. И както свидетелства Псалм 62:1-2:  „Душата ми тихо уповава само на Бога, от Когото е избавлението ми. Само Той е канара моя и избавление мое, и прибежище мое; няма много да се поклатя“.    Вместо да бъдат едноизмерни, нашите чувства трябва да станат гъвкави и многоизмерни, като бъдат прекроени от Бога чрез псалмите. Нека скърбим и протестираме, да се доверяваме и да хвалим заедно пред Господа. Псалмите ни дават възможност да се молим в много тоналности, мажорни и минорни, като същевременно ни насочват към източника на нашата истинска надежда: Господ и Неговите обещания.   Не е нова идеята, че Църквата трябва да бъде формирана чрез молитва с множество различни псалми. В Бенедиктинския молитвен цикъл участниците се молят всяка седмица с цялата книга Псалми като духовно упражнение. По време на Реформацията молитвата с Псалмите се превръща в практика в Калвиновата Женева и в десетки други църкви от реформаторската традиция. Конкретно в Женева Псалмите се пеели и използвали като молитви по време на три служби седмично, като понякога събранието пеело по тридесет и повече строфи седмично.  В редовното общностно богослужение особено често се използвали псалми на плач и покаяние, а радостните псалми на възхвала оживявали пеенето, съпровождащо Господната вечеря.   Следва продължение...   Превод: Радостин Марчев