1 СОЛУНЦИ, глава 2

КАКЪВТО Е ТВОЯ УЧИТЕЛ, ТАКЪВ ЩЕ БЪДЕШ И ТИ!
„Вие сте свидетели, и Бог също, как свято, праведно и безукорно се държахме сред вас, вярващите, като знаете как увещавахме и утешавахме всеки един от вас, както баща – чадата си, Който ви призовава в Своето царство и слава.“ 1Сол.2:10,11

Християните от Солун, наистина са били много свестни, щом Апостол Павел пише за тях: „станахте пример за всичките вярващи, които са в Македония и в Ахая. Защото не само се прогласи Господнето слово от вас в Македония и Ахая, но се разчу и вашата вяра в Бога навсякъде, тъй че не е нужно ние да кажем нещо за нея.“ (1Сол.1:7,8) Но как биха се научили Солунците да живеят като добър пример, ако не са имали от кого да видят как става това?

Интересно е да се знае от всеки един, че заедно с благата вест, новоповярвалите приемат и някои основни характеристики на благовестителите си! За съжаление това може да бъдат и човешки предпочитания, уклони, слабости, грешни навици и дори невярна теология!

Апостол Павел е знаел това и се е стараел благовестието му да не бъде замърсено от греховно поведение, човешки слабости или укоримо говорене и резултата е бил повече от очевиден! Солунците са приели словото му като Божие Слово, каквото и си е било и като са подражавали на Павел, всъщност са подражавали на Христос, Когото Павел е следвал стриктно.

Християните в Солун са имали щастието да приемат приели благата вест от превъзходния учител – Апостол Павел, ние от тези преди нас, но актуалния въпрос е, ние каква сполука сме за тези, които вървят след нас?

Каква е вярата ни, каква е молитвата ни, какво е посвещението ни и какво е поведението ни в това последно време, в което живеем?

 *                 *                 *