Мъже по сърцето на Бога

Разсъждавам за пророците и размишлявам за хората по сърцето на Бога, описани в Библията. Мисля си за мекото сърце на Самуил, за когото четем в 1 Книга на царете.   Той беше отхвърлен от народа, на когото посветено беше служил през целия си живот. Самуил нямаше друг смисъл на живота и от дете само това беше правил – служеше...  Той успя да преодолее човешката неблагодарност...   Знаеше, че искането на хората да имат начело не пророк, а цар, не духовник, но силовак, не беше по Бога.  Преодоля тяхната бездуховност, дори глупост.  Същите тези хора щяха да бъдат мачкани и подлагани на данъци и т.н. от новата власт и взе пак я желаеха.   Самуил трябваше да продължи да ги наглежда, макар и някак непряко, странично - помазвайки собственоръчно изместилия го управник и съветвайки го в ключови моменти.    Благородство, преодоляване на егото, загриженост и любов тип не „защото, а въпреки“. Не вдигна ръце от тях да се оправят сами, като не го искат.   Тази последна точка е предупреждение, а не насърчение и пример, за разлика от предишните точки - Самуил имаше способността да се привързва към тези, на които служеше и да им е верен, когато те нито бяха верни към него, нито към Бога. Наложи се Бог да го спре и да го нахока за това:   „До кога ще плачеш за Саула, тъй като Аз съм го отхвърлил да не царува над Израиля? Напълни рога си с миро, та иди; Аз те изпращам при витлеемеца Есей; защото Си промислих цар измежду неговите синове.“    За малко Самуил да пропусне новото начало заради тази привързаност и мекосърдечие. Добре е да знаем разликата между служение и взаимоотношение. Понякога, за жалост, има огромна бездна между двете.    Ами Давид? Не беше ли добър към лудия Саул? Не пощади ли три пъти живота му? При все, че Саул все мяташе копие към този, който му носеше облекчение? Не остави ли да го ругае злият Семей с идеята, че, ако Бог му е позволил, то защо той да го спира?  Не пощади ли подлия, сееш интриги, убил брат си, претендиращ за трона на баща си свой син?  Не даде ли плячка на същите тези мъже, някои от които го замеряха с камъни, когато намериха родния Сиклаг ограбен, останаха поради умора, а после когато смелият воин си върна всичко с лихва, показа щедрост и снизходителност?   Упрекваха ли го, че е строг към тези, които го обичат и добър към тези, които го предават?  (2 Царе 19:6) Ами да.   Да не забравяме, че има Един, който е щедър към неблагодарните и злите и им дава и слънце, и дъжд.   А когато Го разпъваха проявяваше разбиране защо го правят и намери сила да ходатайства за мъчителите Си: „Отче, прости им, защото не знаят какво правят.“