Случайно…

Случайно сядам пред белия екран. Случайно буквите се сглобяват в думи, а думите в изречения. Случайно е вечер. Случайно... Случайно...   Има ли един жест, едно препъване, които да са случайни? Има ли нещо случайно?   Думата "случайно" е най-измислената и неправилна дума в речника на човека. Но всъщност не е така. Думата просто отразява човешката перспектива. А може би просто говори за непреднамереност. Непреднамереност в човешките действия и планове. Нещата просто стават случайно.   Но може ли ръката случайно да докосне луната? Просто така, както случайно докосва носа или устата? Естествено ръката ще докосне всичко в нейния обсег и нищо, което го надхвърля. Следователно случайността е доста ограничена. И всъщност не съществува.   Случайно ми се случват някои неща, за които се питам какво им е случайното и защо ми се случват? Ако една човешка част има функции, които са със строго дефинирано предназначение, тогава защо човешкият "мравуняк" да няма строго определена цел и функция? Макар всичко да изглежда хаотично и непредвидимо, безсмислено и неконтролируемо, дали е така?   Естествено, че не. И в така наречения хаос има порядък. Няма начин да се случи нещо, без да са създадени всички условия и възможности то да стане. Не бих могъл да ходя безразборно наляво и надясно, ако нямаше ляво и дясно и още повече, ако нямах крака, които да ме разнасят където ми хрумне. Да не говорим, че ако нямах глава, нямаше да има хрумване, а още по-малко - ходене.   И ето аз случайно си мърдам пръстите, а те случайно натискат клавишите и... потича написаното. А то съвсем случайно май има някакъв смисъл...   И ако случайността не съществува, тогава съществува неслучайността. Целенасоченото планиране и сътворение на всеки детайл от света, в който живеем. И ако ръката, гениално сътворена да пипа, държи, докосва, гали и усеща, ако очите, две хубави очи, са създадени да гледат, виждат, отразяват душата, колко повече истинската същност на човека има цел... А каква ли е тя? Пита ли се някой?   Аз не спирам да се питам. И тъкмо си мисля, че съм открил смисъла, a се оказва, че едва съм зачоплил повърхността. Колко ли още дълбочина има?   Ще продължа да питам и търся Създателя си... И се съмнявам, че ще разбера всичко. Но едно съм разбрал, че   "Ти си Господ мой; вън от Тебе няма добро за мене". Псалм 16:2