1ТИМОТЕЙ, глава 6

ПРИЗВАНИЕТО ЗА МЪЖЪТ Е ДА БЪДЕ  ЗАЩИТНИК, ТВОРЕЦ и СЪПРУГ

В Бит. 2:15 пише: „И Господ Бог взе човека и го засели в Едемската градина, за да я обработва и да я пази.“

БОЖИЯТ МЪЖ Е ЗАЩИТНИК… 

Бог е възложил на Адам да пази Едемски рай,  да бъде защитник!Господ му е определил територия и граници на отговорност за които първия човек – мъжът Адам – е трябвало  да  отговаря! Бог му е определил територия, която да защитава, да я опазва и да съхранява във видът създаден  от ТВОРЕЦА.

Тази отговорност е висш вроден от Бога в мъжът дълг!
За това ние сме призвани като мъже:
Ясно да различаваме границите на нашата отговорност.
  Да опазваме и да защитаваме, семейство, дом и родина.
       Да закриляме и да предпазваме онези, които ценим!
             Това ни идва от вътре! За това сме призвани! 
Ние мъжете сме защитници и войни по рождение! Така ни е създал Твореца!
Готови сме да положим живота си за защитата на това, което ни е поверено – деца, съпруга, семейство и род…

Настане ли опасност, зададе ли се поробител, младите мъже са готови да влязат в битка, да отидат на война, на фронта – не само защото са задължени от правителството, а защото кръвта им кипва, щом децата, съпруга, семейство, домът или възрастни им родители са застрашени.
Така е било с опълченците на Шипка!
Всеки път когато мина с младежка група през Шипченския проход, водя ги до „Орлово гнездо“ за да им напомня за славната саможертва на опълченците. И там всички ние се чувстваме точно като в поемата:
И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!

И не е само Шипка…
Всяка година, на 6 септември, България отпразнува „Съединението“ на Княжество България с Източна Румелия. През 1885 г.( 14 -28 ноември), само 7 г. след освобождаването на България от турско робство, Сърбия, недоволна от Съединението на Княжество България с Източна Румелия, обявява война на България.
Току що организираните българските войски, са били разположени на юг, на границата ни с Турция, но опасността дошла от запад, от неочакван нападател! Вероломно сме били нападнати от нашите братя – сърбите, които сме смятали за приятели.

Тогава войниците ни, за три дни, с марш на скок, пеша, се преместили на западния фронт…

Битките са били жестоки, залогът огромен,
     жертвите много и свидни, …за да ни има…,
          било открито цяло ново гробище над Сливница,
               за което поетът Иван Вазов е написал одата…

Новото гробище над Сливница 
Покойници, вий в други полк минахте,
де няма отпуск, ни зов за борба,
вий братски се прегърнахте, легнахте
и „Лека нощ“ навеки си казахте –
до втората тръба…