Що е то библицизъм?

Ето моето определение за библицизъм: Библицъзмът е тенденцията да се обръщаме към отделни библейски стихове или набор от стихове от различни части на Библията, които изглеждат свързани, за да създадем впечатление за яснота, авторитет и крайно решение на нещо. Това на практика е сложен тълкувателен и богословски въпрос, произлизащ от факта, че ние разполагаме с една сложна и разнообразна Библия.   Да се изразим по друг начин, библицизмът е склонността да се прибягва до „стихове-доказателства“, като „ясното значение“ на стиховете е представяно като окончателно и необоримо „доказателство“ за дадена богословска позиция.   Аз не казвам, че Библията не формира, не дава насоки и/или заповеди за въпроси, свързани с вярата и живота. Аз казвам, че начинът, по който Библията го прави, е много повече от това просто да вземем стихове от Библията и да ги сложим на масата.   Библията просто не работи по този начин.   Причината за това е, че Библията е написана от различни хора, при различни обстоятелства, за различни причини, в продължение на повече от 1000 години. Тя е писана във времена на мир и на война, в сигурност и в робство, в младостта на Израел и в неговата зрялост, а след това и по време на Римското управление. Писана е от свещеници, книжници, царе и обикновени хора, разделени от време, политика и география, да не споменавам психологическите им профили според Майер-Бригс.   Всяко твърдение, свързано с това на какво ни „учи“ Библията, трябва да отиде отвъд простото цитиране на един-единствен стих или на група стихове, и да се придвижи към едно по-сериозно ангажиране с:   Непосредствения литературен/богословски контекст на стиха/стиховете. Мястото на всеки стих/стихове в контекста на голямата библейска история („каноничния контекст“). Себеочевидното и важно богословско разнообразие, различията и различните трансформации, които наблюдаваме в Библията. Различните древни контексти, от които се появява всяко едно библейско твърдение. Тези 4 неща са взаимно свързани. Например 4 е поне една от причините ние да имаме 3, а фактът, че имаме 3 ни кара да помним 2.   Не мога да се сетя дори за една единствена богословска теза или християнско учение, което да запазва една херменевтична, богословска и доктринална удачност без се ангажира с тези 4 фактора.   Но библицизмът:   често представлява един стремеж към налагане със сила, една реторична насилническа тактика, която твърди, че Бог е на страната на нашите идеи; освобождава ни от отговорността да уважаваме достатъчно Библията, за да се борим с нея и с това какво означава да я четем добре – именно това, което евреите и християните са правели през последните 2500 години; омаловажава Библията като я чете подобно на телефонен указател или на упътване в няколко последователни стъпки вместо като това, което тя всъщност е: една сложна, разнообразна смесица от мъдри разсъждения за живота с Бога, написани от верните за верните.   Библицизмът не е библейски – и аз нямам проблем да оставя привидното противоречие на израза в този му вид.   Превод: Радостин Марчев