За 30 сребърника

В тази поредица разглеждаме изрази в съвременния български език, чиито произход е в текста на Библията    Фраза 5 „За 30 сребърника“   Библейски оригинал: Матей 26:15:   "Какво обичате да ми дадете и аз ще ви Го предам? И те му претеглиха тридесет сребърника."   Единствено Матей е записал цената от тридесет сребърника, срещу която Юда се съгласява да предаде Исус. Марк и Лука разказват, че свещениците от храма са обещали да му дадат пари без да назовават точната сума. Матей е последователен в разнищването на тази история и разказва, как след като разбира, че Исус ще бъде екзекутиран, връща парите на свещениците. Те на свой ред имат скрупули да вкарат вече придобилите статут на дарение пари в храмовата каса и купуват с тях една нива, която да се ползва за гробище за чужденци. Интересно е, че в 1 глава на книгата Деяния, Лука потвърждава тези обстоятелства, макар да не ги разказва в своето евангелие (Деяния 1:16-20).   Когато разказва за предателството на Юда, Матей тълкува историята като изпълнение на пророчеството на Захария 11:12-13. От този текст, създаден във времето непосредствено след Вавилонския плен ( V век пр. Хр.), се вижда, че тридесет сребърника е обидна заплата. От книга Изход става ясно, че това е обезщетението за загинал роб или робиня, което се изплаща на господаря им (21:32). Вероятно именно връзката с обезщетението за загинал роб превръща тези 30 сребърника в символ на презрение в Захария. Което се проявява и в определянето на точно същата сума, като заплата за предателството на Юда.   В българския език „за тридесет сребърника“ се използва в смисъл на недостойна постъпка, често свързана с някаква промяна на позиция или нелоялност срещу  твърде прозаична привилегия. Това се отнася както за политически позиции, които се променят срещу предполагаемо облагодетелстване, така и за личните отношения.   Наистина днес цената на 30 сребърника (около 450 грама сребро) е твърде ниска (около 700-800 лв.). Това едва ли предава реалната стойност по времето на предателството на Юда. По-скоро изразът предава отвращението, че лоялността, принципността и честта имат цена, на която могат да бъдат пожертвани.   Интересен феномен е, че свързваме предателствата, на които ставаме свидетели, или от които сме потърпевши, с предателството спрямо Христос. Важно е да си дадем сметка, че Юда не е знаел, че участва в убийството на Исус. Той е вярвал, че върши нещо полезно, давайки възможност на юдейския политико – религиозен елит да прекрати ентусиазма около Месия, от когото самият той е разочарован.  Така макар и вършейки нещо недостойно, Юда не е очаквал последствията от своето деяние.   И тук би било полезно да си дадем сметка, че често в нашия гняв, огорчение или разочарование, ние се чувстваме в правото си да вършим неща, които принципно не одобряваме. Истината е, че много пъти в такива моменти не сме наясно нито с реалното естество на постъпките си, нито с последствията, които причиняват.   Истинското избавление от това е да вземем решение да не действаме под влиянието на гняв, обида и разочарование.    В крайна сметка предателството на Юда се оказа част от голямата картина на нашето изкупление. За всички срамни и недостойни импулси в нас вече е платена цената на Христовите страдания и кръв. Това открива пред всички нас възможността да не живеем в света на огорченията и предателствата, а в светлината на Христовата жертва и нов живот.