Възкръсналият Цар Исус в книгата Откровение

0

Символичният език в Библията, и особено в Откровението, ни приканва да използваме и развиваме въображението си. Понастоящем живеем във визуално ориентиран, богат на образи свят. В интернет и по телевизията ежедневно сме бомбардирани с безброй изобра…

Възкръсналият Цар Исус в книгата Откровение

Възкръсналият Цар Исус в книгата Откровение

Възкръсналият Цар Исус в книгата Откровение Символичният език в Библията, и особено в Откровението, ни приканва да използваме и развиваме въображението си. Понастоящем живеем във визуално ориентиран, богат на образи свят. В интернет и по телевизията ежедневно сме бомбардирани с безброй изображения. Една от последиците от това визуално претоварване е намалената способност да използваме въображението си – дадена от Бога способност, която ни позволява да изследваме трансценденталната реалност на истинския Цар и Неговото царство.   Богатият символичен език на книгата Откровение ни приканва да използваме въображението си, за да „видим“ как „изглеждат“ Царят и Неговото царство, докато размишляваме върху референциите, които стоят зад символичния език. И все пак езикът на символите в Откровението не може да означава всичко, което ние искаме да означава! Въображението ни трябва да бъде напътствано от мисловния свят, в който самият Йоан е бил потопен – Стария завет и реалностите на Римската империя от първи век.   Старият завет е особено важен в Откровението – почти всеки от неговите 404 стиха съдържа някаква алюзия или препратка към Стария завет. Йоан обаче не цитира старозаветни стихове, а ги тълкува в светлината на личността и делото на истинския Цар, Господ Исус Христос. По този начин в Откровение се разкрива по-пълното значение на много старозаветни пасажи. Например седемте светилника от Захария 4:4 се появяват в Откровението, за да посочат седемте духа пред трона, или Светия Дух. Така Откровението използва Стария завет по начин, който е паралелен, но надхвърля първоначалния контекст. Йоан също така се опира на образи, открити в литературата на Втория храм или на същия мисловен свят, който е дал основата на тези писания (вж. например 4 Ездра или 2 Варух).   В добавка към тази литературна съкровищница от образи Йоан използва реалностите на Римската империя от първи век, които са били добре познати на неговата аудитория. Както отбелязва Ричард Баукам: „Читателите на Откровението в големите градове на провинция Азия постоянно са се сблъсквали с впечатляващи образи на римската представа за света. Гражданската и религиозната архитектура, иконографията, статуите, ритуалите и фестивалите, дори визуалното чудо на умело конструираните „чудеса“… в храмовете – всичко това е предоставяло мощни визуални впечатления за римската имперска власт и великолепието на езическата религия”.   Реалностите на този свят включвали присвояването на титли като „бог“, „божи син“, „изявен бог“, „господар на господарите“ и „спасител на света“ от различни римски императори, като Нерон и Домициан, или образа на римски сенатори, които се прекланяли пред трона на императора, съпроводени от химни на преклонение. Първите вярващи били бомбардирани с образи, които директно се противопоставяли на Бога на Израил, разкрит в цялото Писание и Чийто Син, Исус Христос, влязъл в това време и пространство, за да изпълни Божиите цели.   На този фон в книгата Откровение са представени виденията на истинския Цар и Неговото царство. В това есе ще представя пет портрета от Откровение, които показват, че Исус е истинският Цар, Чието възцаряване изпълнява всички вечни цели и планове на триединния Бог, разкрити първоначално в Битие 1-2. Освен това всеки портрет представя възкръсналия Исус като единствения истински Цар, управляващ единственото истинско царство. Както и тяхната първоначална аудитория, тези портрети ни предизвикват да се изправим срещу фалшивите разкази на нашето време и да ги преоценим. Всъщност Откровение ни приканва да си представим един „нов разказ“, в чийто център се намира истинският Цар.   Възкръсналият цар Исус в Откровение  Струва си да се запитаме как си представяме Исус в момента. Разбира се, в четирите евангелия Той не е описан физически. Въпреки това повечето от нас имат някаква представа за това как е изглеждал въз основа на различни източници като детски Библии, корици на списания (особено по Рождество и Великден), филми, картини или скулптури. Някои от тези образи, особено Исус, изобразен като „кротък и благ“, замъгляват библейски обоснованото „виждане“ за възкръсналия Цар и Неговия абсолютен, суверенен контрол над един свят, който изглежда все повече излиза извън контрол. Библейският портрет на възкръсналия Цар ни уверява, че само Той управлява и е в състояние да оправи нещата.   Централната роля на Исус е видна веднага. „Откровението на Исус Христос“ (Откр. 1:1) показва, че това е едновременно откровение за Исус Христос и откровение, което е от Него. Началната доксология (ст. 4-8) предлага богато описание на триединния Бог – „Този, Който беше, е и иде“ (припомняйки божественото име YHWH в Изход 3:14), седемте духа пред престола (напомнящи Зах. 4:2) и Исус Христос.    След това следват три титли, които обобщават личността и делото на възкръсналия Цар Исус: Той е верният свидетел, който изявява Бога (срв. Пс. 89:37; Йоан 1:18), първородният от мъртвите, който отваря пътя за възкресенски живот (срв. Пс. 89:27; Кол 1:18), и владетелят на земните царе (Пс. 89:27).    По всички възможни начини възкръсналият Исус се разкрива като истинския Цар, а не като самозванец, претендиращ да бъде „бог“ или „син божи“. Неговото дело е описано още по-подробно по отношение на любовта Му и освобождаващата Му, саможертвена смърт. Фактът, че получателите на това писмо са наречени „царе и свещеници“ (ст. 6), напомня за истинската идентичност на Божия народ, която им е разкрита на Синай (Изх. 19:6; срв. 1 Петър 2:9), и загатва за Божието призвание и намерение за човечеството в градината.   Споменаването на Този, Който иде с облаците (ст. 7), напомня за невероятното видение в Дан. 7:13-14, в което пророк Даниил вижда един човек, подобен на „Човешки син“ (т.е. някой, който изглежда като човек), на когото е дадена цялата власт, слава и сила – нещо, което очевидно не е дадено на никое друго (обикновено) човешко същество. Връзката с Даниил, глава 7 тук разкрива, че неясният „Човешки син“ в Дан. 7 всъщност е Исус Христос. Божествеността на възкръсналия Цар е допълнително подчертана от титлите „Алфа и Омега“, „[Този], Който е, Който е бил и Който иде“ и „Всемогъщият“.    Титлите, които са приложени към Яхве (Бог Отец), се прилагат безпроблемно и без допълнителни обяснения към възкръсналия Цар Исус (Бог Син). Само в рамките на осем стиха ние се сблъскваме с потресаващата реалност, че възкръсналият Исус е истинският Цар и че само Той е достоен за всякакво поклонение, слава и чест – твърдения, които биха се считали за предателство в Римската империя, която пазела подобна възхвала за императора.   Въпреки че Йоан първо чува глас, подобен на тръба (ст. 10), останалата част от пасажа е посветена на това, което вижда, започвайки от седемте златни светилника, напомнящи за светилника със седем светила в скинията (Изход 25:31-40). Седемте светилника са седемте църкви (Откр. 1:20) и символично изобразяват идентичността, която Исус дава на Своите последователи в Проповедта на планината като светлината на света (Мат. 5:14-16). Забележително е, че Човешкият Син, възкръсналият Цар, е в самия център на светилниците. Истинският Цар не е далечен и отдалечен, а е всред Своята църква!   Следва седемкратно описание на възкръсналия Цар, което се основава на старозаветните образи на Яхве, приложени към възкръсналия Исус, възвишения Син Божий.    Първо, Той е облечен в роба със златен пояс, напомняща робата на първосвещеника (Изход 28:40) и на царската власт. По този начин Той е истинският първосвещеник и истинският цар.   Второ, косата му е бяла като сняг, напомняйки образа на Древния по дни в Дан. 7:9, който тук е приложен към „един като човешки син“, като по този начин потвърждава божествеността на Христос.   Трето, очите му са като огнен пламък, напомняйки Дан. 10:6 и показвайки Неговото всезнание и божествена справедливост.    Четвърто, нозете Му са като лъскав бронз, напомняйки Дан. 10:6 и показвайки сила и стабилност.   Пето, гласът му е като много води, като се опира на вдъхващия страхопочитание ефект на водопад или вълни и напомня за изображението на Бога в Езек 43:2 (срв. Дан 10:6).    Шесто, дясната Му ръка държи седем звезди, което показва, че суверенитетът и защитата идват от възкръсналия Цар.   И накрая, устата Му е като меч, което напомня за Иса 49:2 (срв. Откр. 19:15, 21). Това седемкратното описание завършва с обобщаващи думи за славата и блясъка на възкръсналия Цар, напомнящи за Преображението. Още веднъж титлите, приписвани на Йехова в Стария завет, са безпроблемно приложени към възкръсналия Цар Исус – живия, Който държи ключовете на смъртта и ада.   В това встъпително видение ние сме поканени да размишляваме върху всеки от тези символи и върху това, което ни казват за истинския Цар: Той е царският свещеник; Той е абсолютно чист; нищо не е скрито от погледа Му; Той е нашата здрава основа; Той вдъхва огромно страхопочитание; Той единствен предлага духовна защита; и Той единствен има власт над живота и смъртта.    Тези образи подчертават, че цялата власт и авторитет принадлежат на възкръсналия Цар, и директно се противопоставят на твърденията и образите на императора, за които Римската империя полагала толкова усилия. Същото важи и за нас, когато се изправяме срещу собствените си фалшиви разкази.   Превод: Радостин Марчев

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.