Християните и бежанците в нужда

Историята на Новия завет започва с раждането на младенеца Исус във Витлеем и един кървав диктатор - цар Ирод, който издава заповед за Неговото убийство. В стремежа си да убие Христос, Ирод избива около 2 000 мъжки младенци под 2-годишна възраст.   Това налага спешно Йосиф, Мария и бебето Исус да бягат, т.е. да станат бежанци, (бих дори вметнал, че в един смисъл са и политически бежанци), които търсят закрила и оцеляване в Египет. Там те успешно преживяват до смъртта на Ирод.   „А като умря Ирод, ето ангел от Господа се явява насъне на Иосифа в Египет и казва: Стани, вземи детето и майка му, и иди в Израилевата земя; защото измряха ония, които искаха живота на детето.“ Матей 2:19-20   Няма запазени автентични исторически данни как светото семейство са били посрещнати в Египет. Дали им е била оказана помощ и гостоприемство? Или пък може би тогавашната „Агенция за бежанците“ е отказала да ги регистрира и някои националистически настроени патриоти са искали тяхното екстрадиране? Отричали са да има такива репресии под управлението на добрия цар Ирод и всичко е лъжлива пропаганда…   Можем само да предполагаме, че финансово бежанците са успели да се справят, понеже Йосиф е имал добра професия като дърводелец. А и да не забравяме, че единият дар от мъдреците, принесен пред бебето Исус, беше злато. Учудваща е Божията промисъл в такива екстремни ситуации.   Та в този ред на мисли искам да задам един логичен въпрос: Ние като християни чувстваме ли някакво морално и чисто човешко задължение да помогнем на изпадналите в беда бежанци?   Три са основните групи и реакции в нашата родна реалност.   Първите, се впускат да помагат с каквото имат и могат.   Вторите, великодушно ги търпят, понеже видиш ли бежанците им дишат въздуха и ще им вземат тяхната работа и социални помощи.   А третите, открито ги мразят и ненавиждат и всячески се стараят да вгорчат и без туй нелекия им живот.