На Учителя – ветеран

Отново звънна училищният звънец и детските ята се устремиха към светлите дворци.   Отново класните стаи се изпълниха с весели гласчета,  грейнали очи и слънчеви усмивки.   Отново ласкавите учителски ръце са безсилни да обгърнат огромните пъстри букети.    Преливат от трепет и щастие учителските сърца.   На това щастие повече от всеки друг имаш право ти, Учителю-ветеран.     Ти, който години наред си се раздавал и си градил всяка ученическа личност ден по ден, трудно и упорито.   Ти, който си оставял във всеки твой ученик по нещо от себе си.   Училищният звънец вече не те вика, но твоето неспокойно сърце  те носи винаги натам. Мислено заставаш пред катедрата и събираш като фокус детските погледи...    Но няма ги в училищната сграда твоите ученици - полетели са към бъдещето те.    Заедно с тях си полетял и ти - вечно млад и вечно неспокоен.    Ти, който си пренасял винаги бъдещето в настоящето, претворявал си мечтите във дела.   Бъди щастлив, Учителю! Радвай се на своите плодове, защото ти отгледа житните класове, от които е направен хляба насъщен сега!   Бъди горд, че си дал своя дял на Родината!   Бъди здрав и все така жизнен!   ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, УЧИТЕЛЮ ВЕТЕРАН!