Да обичаме неприятелите си

„Ако е гладен ненавистникът ти, дай му хляб да яде, и ако е жаден, напой го с вода, защото така ще натрупаш жар на главата му  Господ ще те възнагради.”                                                                    (Притчи 25:21-22)   Окончателното преодоляване на прекомерния гняв означава не просто да се въздържаме от отмъщение, а да обичаме хората и да правим добро на онези, които са ни обидили. Ние не просто не трябва да проклинаме, а трябва да благославяме (Римляни 12:14). Не трябва просто да отказваме да отвръщаме на злото със зло (Римляни 12:17), а да побеждаваме злото с добро (Римляни 12:21).   Защо подобно поведение се нарича трупане жар на главата? Възможно е нашите опоненти да сметнат, че добротата ни към тях е болезнена, подобно на Жавер от „Клетниците“, който намира прошката на Валжан за непоносима. Те искат потвърждение, че презрението им към нас е оправдано, а любезното поведение им го отнема. Но нашите мотиви никога не трябва да са такива, че да ги накараме да се чувстват неудобно.   Пазете се от това да бъдете любезни от желание да изглеждате „по-благородни от тях“. Това не е любов – това е изтънчено отмъщение. Правете им добро. Те може да не желаят да го приемат, но доколкото зависи от вас, трябва да се стараете (Римляни 12:18).   Има ли хора, от които просто стоите настрана, макар и да не се опитвате да им навредите? Как бихте могли да им направите добро?   Молитва: Господи, признавам, че за мен това е една от най-радикалните и трудни заповеди в Твоето Слово. Поздравявам се, че не отвръщам на удара им – а Ти изведнъж казваш да им направя добро! Господи, позволи ми да започна като се моля за тях. Амин.   Превод: Радостин Марчев