Бог ще преобрази Своето творение

Предишната част можете да си припомните тук.   Бог ще преобрази Своето творение чрез Словото Си и Духа.   За да благослови всички народи на земята, Бог сключи завет с Авраам, обещавайки да върне благословението на животворящо Си присъствие на един народ, в който отново ще обедини всички народи в отношения на взаимно благословение. Този народ трябваше да се превърне в Божий дом, в новото човечество за новото Божие творение.   Бог предварително избира потомците на Авраам – народ от дванадесет племена, наречени на дванадесетте сина на Яков. Създадени да бъдат свят народ, те бяха  поробени и потискани от фараона на Египет. Бог обаче не забрави Своя завет. Той изведе народа Си от робство, за да покаже превъзходствосто Си на всички народи. Той ги заведе на планината Синай и изрече думи, които имаха силата да вдъхнат живот на онези, които ги пазят в сърцата си, да формират народ, който обича Бога с нераздвоени сърца и се обичат един друг със сърца, оживени от Божия живот.   Но Божият народ се разбунтува срещу Него. Те избраха смъртта, а не живота. Ако Бог не бе показал милост, народът щеше да загине. В милостта Си Той определи царската власт, за да може Израил да живее според Божието управление. Той изпращаше пророци, които да тълкуват думите, изречени на Синай, и да поправят народа Му, когато се отклонява от Него. Той изпращаше мъдреци и химнописци, за да насочват Израил в пътя на живота. Въпреки това Божият народ се бунтуваше. Техните царе и свещеници се отвърнаха от Бога, а народът отхвърли пророците. Затова Бог ги изгони от земята им, обричайки народа на изгнание.   Но Бог не забрави Своя завет. Дори когато пророците предупреждаваха, че нацията ще пропадне, те пророкуваха, че Бог ще я възкреси за нов живот, както наистина направи, когато Израил се завърнал от изгнание. Но това умиране и възкръсване на нацията бе само предвкусване на драматичната кулминация, която предстоеше да настъпи в Божието отношение към разбунтувалото се човечество – възстановяването на законното Божие управление.   Времето Бог да обнови творението Си чрез Своето Слово и Дух все още не беше дошло.   Но накрая то настъпи. Бог изпрати пророк Йоан, за да подготви предстоящото идване на определения от Него Цар и да призове хората да се отвърнат от греха си, за да живеят под Божието управление. Йоан кръсти онези, които се отвърнаха от греха си, но също така говори и за кръщението, което предстои: „Онзи, който идва след мене, ще ви кръсти с огън и със Светия Дух.“   Това кръщение с Духа от Господ Исус Христос щеше да формира обещания народ от различни народи. Точно както каза Йоан, Идващият дойде, но по най-неочакван начин. Чрез Божия Дух Божият Син, Който е вечното Слово, стана човек в утробата на една девица Мария, като начало на новото Божие творение.   Възстановеното управление на Бога, предсказано от пророците, започна, когато Йоан кръсти Исус. Когато Исус излезе от водата, глас от небето каза: „Този е Моят възлюбен Син“. Подобно на Израил, Исус бе изпитан в пустинята, но остана верен и учеше последователите Си да се подчиняват с цяло сърце на думите, изречени на Израил на Синай. Той изцеляваше болните и очистваше нечистите; възкресяваше мъртвите и спасяваше умиращите; изгонваше демоните. По всички тези начини той показа Своята сила да върне благословението на хората – народ, очистен от греха, спасен от смъртта и освободен от властта на Сатана. Исус казваше, че е дошло времето да се поднови Божието благословение за бедните и смирените по сърце. Благословията, която Той обяви, не беше богатство или здраве, а Собственият Божий живот, преобразяващата сила на новото творение. Настъпи времето Месията Исус да изгради Своята църква. Но това изискваше Неговата доброволна, жертвена смърт. Това било така, защото престъплението на греха, което стояло между човечеството и Бога, носело смърт на всички.   Когато Исус бил разпънат на кръст по заповед на Пилат Понтийски, Той умря като наш представител, като изпратения от Бога Адам на новото творение. В Христос Бог пое върху Себе Си наказанието за нашия грях. Този, Който имаше живот в Себе Си, даде живота Си за живота на света. Той бе осъден, а откупеният от Него народ – освободен от робството на греха, за да обича и служи на Господа.   Макар че даде живота си доброволно, Христос не можа да бъде победен от смъртта. Бог Го възкреси и така доказа, че Той е невинен и праведен. След като възкръсна, Исус се яви на учениците Си с преобразено тяло. Това тяло учениците Му можеха да докоснат, но смъртта нямаше повече тази възможност. Отец възвиси Сина, за да царува заедно с Него, докато не подчини всичко и всички на Христовото управление. След това Светият Дух бе изпратен на всички, които чрез покаяние и вяра участваха в обновяването и примирението на всички народи в единния Божий народ. Те получиха нов живот и сила да свидетелстват за Благата вест и за Божието спасение сред всички народи.   Затова всеки, който е в Христос, е част от Божието ново творение, формирано от Неговото Слово чрез Божия Дух.   Бог ще завърши Своето дело на ново сътворение, когато Христос се завърне, за да съди живите и мъртвите. Тогава всички, които са в Христос, ще участват в Неговото телесно възкресение и цялото Божие творение ще бъде преобразено. Неговият народ ще живее под властта на Месията като единство от народи, свързани с Божия дар на вечен живот, всеки от които ще предлага като поклонение на Бога своя различен начин на живот. По този начин Божият народ ще се грижи за Божия свят в една благославяща общност, в чийто център е Бог – Източникът на всяко добро.   С вяра ние заемаме мястото си в Христовата Църква – един народ, който служи на един Бог, народ от народи на Триединния Бог. Чрез вяра ние се кръщаваме в смъртта на Христос за прошка на греховете, възкръсваме за нов живот и се включваме в единното тяло на Христос. Чрез вяра ние сме обявени за праведни чрез правдата на възкръсналия. Чрез вяра Църквата се превръща в Божий дом в Христос чрез Неговия Дух, а Той – в наш неизчерпаем източник на живот. Чрез вяра ние живеем под и за Божието царуване. Чрез вяра ние стопанисваме и се грижим за Божието творение и един за друг; работим за Неговата справедливост в нашите общества; и се стремим да живеем мирен живот на вярна служба. Чрез вяра живеем като онези, които смъртта не може да унищожи, защото сме в Христос и имаме живота си в живота на Бога.   Когато се събираме в местните църкви, ние живеем, изповядваме и си спомняме Евангелието, истинската история на всичко; празнуваме неговия милостив Автор и делата Му в нашето поклонение; изясняваме и заявяваме ключовите моменти от него в нашето учение; учим Божия народ да се покорява, като съобразява живота си с Неговия модел и заповеди; показваме следствията от него в нашата практическа любов, справедливост, прошка и помирение; молим се за Неговите цели; отразяваме Неговите ценности в нашия личен и общностен живот. Чрез нашето присъствие, нашата практика и нашето прогласяване ние разказваме историята на Евангелието до краищата на земята. През цялото време, заедно с цялото творение, ние копнеем за идването на новото творение в неговата пълнота и викаме: „Ела, Господи Исусе, ела!“   „Боже, Отче наш, чрез Твоя Син и чрез Твоя Дух, донеси пълнотата на новото творение   Следва продължение...   Превод: Радостин Марчев