Присмивателят и мъдрият

Всеки път, когато един глупак ("присмивател") бъде бит с камшик, мъдрият обръща внимание и ако смъмриш мъдрия, той възприема знание.                      Притчи 19:25 (превод от арамейски)    На първо място: Присмивателят е сравнен с глупака.   Само човек, който не умее да цени другия, усилията, труда, начина му на мислене, различността му, може да намира причина да се надсмива. Той не е гъвкав, обучаем, склонен да проверява позицията си, да ревизира мнението си за другия. Убеден в правотата си и в това, че няма начин да има нужда от корекции, той няма очи да види, че е имало случаи, когато е грешил. Затова си позволява да е надменен, подигравателен. Не може да бъде вразумен. Не търпи чуждо мнение. Затова се налага да му бъдат приложени силови методи. Глупакът-присмивател не се води с добро.   Второ. Дори и при силов метод, всъщност, целта не е той, а - околните. Присмивателят не се поучава нито от чуждите, нито от своите грешки, нито от обратната връзка посредством неодобрителните реакции на хората. Затова целта на наказанието му е свидетелите на ситуацията да си направят нужните изводи.   Трето. Не можем за едно и също провинение да имаме един и същ подход при различните хора. Ако подигравачът, непочтителният не си взима бележка, то мъдрият разбира от дума. Той е чувствителен към словото. Защото е почтителен. Уважава хората, делата им, личността им. Колко повече зачита Твореца им, създал всичко чрез Своето слово.   Мъдрият човек е самокритичен. Не е самонадеян. Знае, че е възможно да сбърка. Изпитва себе си. Достатъчно му е леко подсказване, напътствие, за да си види проблема и да предприеме действия да се автокоригира. Не раздава квалификации, не лепи етикети, не прави констатации, не дава присъди. Учи се. Има сърце на ученик. Променя се.   Усъвършенства се. Развива се. Расте.   Ще си го припомня следващия път, като ми се доще да се "пошегувам" с някого.