Човешката личност: създаден и възстановен Божий образ
IV. Човешката личност: Създаден и възстановен Божи образ
Днес светът е погълнат от въпроса: „Какво означава да бъдеш човек?“ Това прави християнското учение за човешката личност изключително важно. Начинът, по който отгова…
IV. Човешката личност: Създаден и възстановен Божи образ
Днес светът е погълнат от въпроса: „Какво означава да бъдеш човек?“ Това прави християнското учение за човешката личност изключително важно. Начинът, по който отговаряме на този въпрос, има значими последици за нашето свидетелство в света и за живота ни в Църквата. Той стои в центъра на големите световни кризи по въпроси като идентичността, човешката сексуалност и последиците от развитието на технологиите. Здравото учение за човешката личност е жизненоважно и за справяне с нарастващия проблем на водачи, които претендират за свръхчовешки сили и богоподобна власт в Църквата.
Божият образ е същността на това да бъдем хора.
Писанието учи, че човешките същества са уникално създадени по Божия образ. Тази уникалност включва ролята на настойници и отговорности за света. Дарът на Божия образ дава на всички човешки същества присъщо достойнство, равенство и стойност, независимо от техния пол, етническата принадлежност, раса, каста, възраст, физически и умствени способности и социално-икономически и културен контекст. Триединният Бог е създал човешките същества за отношения, включително лични взаимоотношения с Бога и създаване на общности.
(Битие 1:26-28; 2:15)
Човекът представлява едно неразделно физическо и духовно единство, което притежава духовно измерение, допълващо физическото. Ето защо ние отхвърляме всякакво издигане на тялото или духа над или против другото.
Ние утвърждаваме, че грехът влияе на степента, в която човешките същества могат да отразяват цялостно Божия образ. Грехът покварява присъщите ни човешка природа и способности, отношенията ни с другите и човешкото ни призвание в света. Грехът кара хората да се отнасят към другите като към предмети, а не като към личности с присъща стойност. Понякога дори християни тълкуват образа на Бога греховно, водени от личен интерес, за да маргинализират и дехуманизират другите.
Божият образ е възстановен в Христос.
Ние утвърждаваме, че Исус Христос, Божият Син, е образът на Бога. Чрез въплъщението Си Той стана напълно човек като втори Адам. За разлика от първия Адам, Той е живял безгрешен живот и по този начин е бил способен да изкупи човечеството от греха и отчуждението му от Бога. Като превъзходен и съвършен образ на Бога, Исус Христос е човешкият идеал, в който всеки вярващ се преобразява чрез Светия Дух. Като участваме в Божието естество, ние ставаме съобразни на Христос по благодат. Това подобие на Христос се разкрива в обновяването на нашия характер, живот, желания и стремежи, а при Второто пришествие – в преобразяването на телата ни по подобие на възкресеното тяло на Христос.
(Колосяни 1:15; Евр. 1:1-3; Йоан 1:1, 14; Филипяни 2:1-11; Ефесяни 1:10; Римляни 5:12-14; 1 Коринтяни 15:45-49, 50-54)
Църквата е Божието ново човечество, създадено от Христос, Който помирява вярващите с Бога и помежду им. Това ново човечество бива преобразявано, за да носи образа на Христос, Който определя истинското и пълноценно човечество.
(Ефесяни 2:14-16; Римляни 8:9; Римляни 12:1-2; 2 Коринтяни 3:18)
Като носители на Божия образ изкупените човешки същества са надарени с дарби и служения, за да служат за общото благо на Църквата и да прославят Бога в света. Всеки християнин е получил привилегията да участва в Божието царство и да бъде негов посланик чрез различните си дарби и призове. Всички тези прояви и практики обаче трябва да бъдат оценявани спрямо апостолското свидетелство за Евангелието и Писанието, така че никой да не бъде измамен от фалшиво евангелие или да участва в ограбването на Божията слава.
(1 Коринтяни 12:4-7; Римляни 12:4-8; Ефесяни 4:11-16; 1 Коринтяни 1:4-8; 1 Петър 4:10-11; Матей 7:15-16; Галатяни 1:6-9 1 Йоан 2:19; Юда 3-4)
Ние тъжим за всякакви фалшиви представи за новото човечество, които противоречат на Христовия идеал и скърбим за християнските водачи, което се отдалечава от христоподобието, както е очевидно в просперитетните и търсещи лична слава служения, където някои дори твърдят, че притежават божественост. Примерът на Христовото ръководство се противопоставя на подобни претенции и манипулирането на другите като знак за духовна власт. Животът в Божието царство се характеризира със смирение, покаяние и упование на Божията благодат.
(Лука 9:23; Филипяни 2:8-11; 3:18-19; 1 Коринтяни 15:9-10; 1 Йоан 1:8-10)
Ние очакваме възкресението на тялото и цялостното реализиране на новото творение, когато образът и подобието на Бога в хората ще бъдат напълно обновени. Тогава Божият народ ще се радва на пълнота на живота и на общение с Бога, един с друг и с цялото творение.
(Исая 65:17; 66:22; 2 Петър 3:13; Откровение 21:1-4)
Превод: Радостин Марчев