Реформация 2.0

Виждали ли сте концентричните вълни, които се образуват от хвърлен във вода камък? Този физичен феномен има своя метафизичен еквивалент. Често в историята се случват събития, които приличат на огромен камък, хвърлен в океан от опасни води. През вековете можем да проследим последствията от хвърления камък - вълните, които продължават да насочват курса на историята.    В този контекст можем да наречем Съживлението в Англия и Първото Голямо събуждане в Америка през 18-ти век Реформация 2.0 или нейният втори епизод.     Сред по-известните ключови фигури в тези събития са братята Джон и Чарлс Уесли и Джордж Уайтфилд.    Животът на всеки от тези забележителни мъже е богат извор на вдъхновения и уроци, и заслужава време за отделно задълбочено изучаване. Но за целта на този материал, ще обърнем внимание на няколко детайли, които изплитат красив общ гоблен.    Родителите на Джон и Чарлс - Самюъл и Сузана Уесли (пастирско семейство в Епуърт) били изключително образовани хора, посветени на изучаването на библейските писания и класическите автори. И двамата положили в множеството си деца същата любов към Бога, свещените текстове и класическата литература. Следвайки стъпките на баща си, няколко от синовете им, включително Джон и Чарлс, постъпват в Оксфорд.    Двамата братя Уесли основават религиозен студентски клуб, в който сериозни, посветени млади мъже заедно усърдно: четат Писанията и класическите автори, молят се, посещават затворници и помагат на бедни. На фона на разгулния студентски живот техният клуб бил обект на множество подигравки и критики. Наричали ги с различни подигравателни термини, един от които по-късно дава името на Методисткото движение.    Докато Джон и Чарлс произлизат от семейство с добро потекло на пастири, а  баща им е успешен пастир и поет,  Джордж Уайтфилд пораства в сравнително бедно семейство. Майка му била хазайка на гостилницата Бел Инн. Джордж бил много надарен младеж с добри заложби в актьорското и ораторското майсторство, латински и гръцки. Той имал късмета да учи в безплатното училище в Глочестър. Но произходът му и липсата на средства били огромно препятствие за по-нататъшно обучение. И все пак неочаквано пред него се отваря точно такава възможност - да постъпи в Оксфорд като “обслужващ студент” (servitor). Срещу службата му на слуга към по- заможните студенти, той получил правото да посещава курсовете и да получи образование. И все пак нямал право пръв да заговаря редовните студенти. Класовото разделение все още грозно белязвало дори студентските среди.     Но ето, че все пак Провидението събира тримата ни герои. Чарлс Уесли завързва приятелство с Джордж и го кани да стане член на техния клуб. Братята Уесли и Джордж се сближават и стават съмишленици, отдават живота си на църковно служение в Англия и през океана в Колониална Америка.    Първото презокеанско пътуване среща Джон Уесли с моравци, чиято вяра и убеждения оставят траен отпечатък у него, както и усещането, че нещо му липсва. По негово собствено наблюдение, мисионерството му се оказва провал.  (По-късно Уайтфилд поема тази щафета и казва, че оценява основата. положена от Уесли), а Джон Уесли се връща в Англия и посещава обществото на моравците, където чува да се цитират думи на Лутер. Там той получил тази благодат, която видял у моравските братя - получил уверение за своето спасение от Бога и прощение на греховете.   Следват поредица от външни събития, които превръщат Джон Уесли и Джордж Уайтфилд от признати проповедници на английската църква в отхвърлени служители. Затворените врати с нищо не обезсърчават двамата проповедници. Светът се превръща в тяхна енория, а полета, поляни и площади се превръщат в “зали” за проповеди.    Джордж Уайтфилд поема към Америка, а Джон Уесли се заема да обикаля цяла Англия. В някакъв момент Уесли и Уайтфилд започват да се различават в отделни доктринални посоки. Но това не разваля приятелството им или общата им цел. (Това важи за всички отдадени последователи на Христос, независимо от тяхната деноминационна принадлежност или дадени доктринални различия - ядрото на християнската вяра остава най-важно и непроменено.) И двамата английски проповедници имат силно и убедително благовестие - едновременно със солидно богословско послание и социална ориентация. За тях еднакво важни са бедни, отхвърлени, роби, индианци, затворници, миньори, селяни, обикновени работници или благородници. Всички трябва да чуят Добрата вест, всички имат нужда от Божията праведност.    И двамата посещават хиляди градове и села, изминават на кон или пеша десетки до стотици хиляди мили и засяват у стотици хиляди хора семето на Небесното царство. Във времена на дълбоко обществено недоволство, корупция и злоупотреба с населението, когато са налични всички предпоставки за размирици и обществен бунт, братята Уесли променят сърцата на английските хора. Тази “втора реформация” вероятно спестява на Англия трагично развитие, подобно на кървавите събития на революциите и последвалите тирании във Франция, Полша, Италия, Германия… десетилетия по- късно.    Този твърде кратък обзор ме връща към преговорите на Авраам с Бога за спасяването на Содом. В този интересен разговор Бог разкрива пред Авраам концепцията, че град, в който има поне десет праведника, си заслужава да бъде опазен. Т.е. такова общество има всички шансове да се превърне в добра почва и да приеме небесните благости.    Разбира се, в историята на братята Уесли и Джорж Уайтфилд има повече от десет праведника. Ключови брънки в тези големи събития са: Самюъл и Сузана Уесли, Петер Бьолер и обществото на моравските братя, Джонатан Едуардс, Гилберт Тенант, Тиодоръс Френлингюсен и кой знае още колко други добри и верни човеци.    И да не забравяме наследството на Мартин Лутер, Жан Калвин, класиците, църковните отци и апостолите.    Което ме навежда на мисълта - най-вече да не забравяме Исус от Назарет.    Исус от Назарет е големият камък, хвърлен в опасните води, от когото започват всички вълни на преобразяване и нов живот. Затова си взимам думите обратно: Първото велико събуждане в Колониална Америка и Голямото съживление в Англия не са втори епизод от Реформацията.    Всяка добра промяна - лична или обществена, е някакъв епизод на реформация, чието начало идва от Самото Начало - Онзи,   “Който е образ на невидимия Бог, първороден преди всяко създание; понеже чрез Него бе създадено всичко, което е на небесата и на земята, видимото и невидимото, било престоли или господства, било началства или власти, всичко чрез Него и за Него бе създадено; и Той е преди всичко, и всичко чрез Него се сплотява. И глава на тялото, тоест на църквата, е Той, Който е началото, първороден от мъртвите, за да има първенство във всичко. Защото Отец благоволи да всели в Него съвършената пълнота, и чрез Него да примири всичко със Себе Си, и земните и небесните, като въдвори мир чрез Него с кръвта, проляна на Неговия кръст. И вас, които бяхте някога отстранени от Него и по разположение Негови врагове поради злите си дела, примири сега чрез Неговата смърт в плътското Му тяло, за да ви представи пред Себе Си святи, непорочни и безупречни, ако останете твърди и непоколебими във вярата и непоклатими в надеждата, открита в благовестието. ” КОЛОСЯНИ‬ ‭1‬:‭15‬-‭23‬ БЛБ‬           Завещаното от такива Божии приятели не е съвършенство, превъзходство, идеален живот без противоречия, без провали, без трудности. Нито е пълно единомислие по всички възможни доктринални теми. Общата ценност за всички тях е сърце, ум и тяло целенасочено свързани с Бога- Баща, Спасител и Утешител. Тази ценност трябва да обединява и нас. Никой последовател на Бога не търси реформация като самоцел. Но неизменно, следвайки Бога, човек позволява Божият дух да го преобразява и понякога това довежда до такива събития като Реформацията на Европа, Съживлението на Англия, Голямото Събуждане на Америка. Историята е пълна с такива истории- вълни, които Първият Камък поражда и до днес.