СТАР ЗАВЕТ, 1 ЛЕТОПИСИ, глава 18

„След това… Господ пазеше Давид, където и да отидеше.“ 1 Лет.18:1,6

Това „след това“ е след като цар Давид е получил отказ от Бог да построи Господния храм. Господният отказ не е бил защото Давид е загубил Божието благоволение, а защото Давид е имал да свърши други, не по-малко важни и по-малко велики дела, които са били в Божия план, а не в неговия. Между впрочем, Господните планове винаги са несравнимо по-високи, по-славни и по-велики от „най-великите“ човешки планове и намерения!

Давид е трябвало да осигури добруването на повереното му царство и успеха за следващите поколения. Божия план за живота му е бил по-славен от онзи, с който той си е мислил, че ще се прослави, като изгради Господния Храм. В това „безславно“ време Давид е сразил отколешните врагове, спечелил е битки, осигурил е мир в пределите на Израел и е имал през цялото време Господната протекция и защита.

Трябва да знаем, че ако на някои наши благочестиви планове Господ е отговорил с „Не!“, това не означава, че сме загубили Неговото благоволението Му. Със сигурност има други не по-малко важни дела, които Бог има за нас и които като извършим ще ни осигурят Божията защита и просперитет.

По-добре е да придобиеш славната Божия защита, от колкото да се сдобиеш с преходната човешка слава!