Досиета: А сега накъде?

След службата, по пътя за вкъщи, аз се замислих, какво да очаквам от откриването на тези доскоро пазени тайни, както от държавните институции, така и от някой водачи в църквата – но не и от Бога, Който защо ли решава да открие това не чрез своите Си, но чрез тези, които навярно не Го познават. А, ако нашият пастор се окаже сътрудник на службите, или пък някой от другите пастори, които години на ред са ни поучавали за Божията милост, любов и правда? Какво ще означава всичко това за мен, за моите братя и сестри в църквата, и за хората около нас, които и самите ние в течение на години сме убеждавали да ходят в пътя на истината и светлината?

Въпреки, че превъртах тези мисли в ума си цял ден, първоначално аз не исках да пиша всичко това което четете. След като снощи поместих в блога поредната молитвена нужда за убитите и ранени християни в Нигерия, рано тази сутрин усетих че Духът ме нуди да споделя и всичко останало, което ще прочетете по надолу за казуса с досиетата и реакцията на засегнатите страни.

В началото искам само да заявя, че като член на петдесятна църква и вярващ, който редовно отделя една десета част от доходите си и прави други финансови дарения за сметка на църквата, имам право на мнение, както и на отговор на повдигащите се въпроси от страна на нейните платени ръководители.

И така, навярно имаме водачи на църкви и деноминации, които поради указан им натиск решават да сътрудничат на държавата. Ако бъдем честни, навярно и някой от редовите членове на църквите също са сътрудничели на ДС по една или друга причина, но сега фокуса е върху водачите. Малко повече от две десетилетия по-късно публично се оповестява това, и възниква етичният въпрос, каква следва да е реакцията на бившите пастори-сътрудници, които все още заемат длъжностни позиции в църквата и каква да бъде моята реакция и отношение към тях.

Ще започна с моето отношение към съгрешилия против мен ближен, било то пастор или водач на деноминация

В Осия 6:6 Бог казва: „Защото милост искам, а не жертва, и познаване Бога повече от всеизгаряния.“

Как Бог гледа на тези хора? Той осъжда ли ги? Ако аз познавам добре Бог, ще мисля като Него и ще гледам на хората с Неговите очи.

В Матей 7:1-5 Исус ни учи: „Не съдете, за да не бъдете съдени. Защото с каквато съдба съдите, с такава ще ви съдят, и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се мери. И защо гледаш съчицата в окото на брата си, а не внимаваш на гредата в твоето око? Или как ще речеш на брата си. Остави ме да извадя съчицата из окото ти; а ето гредата в твоето око? Лицемерецо, първо извади гредата от твоето око, и тогава ще видиш ясно за да извадиш съчицата от братовото си око.“

Или, ако аз бях на тяхно място и от ДС бяха указали подобен натиск на мен, как аз бих реагирал? И ако утре настане гонение или друго тежко изпитание, какъв ще бъде моят личен избор, след като и сега, често се провалям в много по-незначителни изпитания?

Фарисеите казват: „Учителю, тази жена биде уловена в самото дело на прелюбодейство. А Моисей ни е заповядал в закона да убиваме такива с камъни; Ти, прочее, що казваш за нея?“

Исус казва: „Който от вас е безгрешен нека пръв хвърли камък на нея.“
И след това се обръща към жената: „Жено, къде са тези, [които те обвиняваха]? Никой ли не те осъди? Нито Аз те осъждам; иди си и отсега не съгрешавай вече.“

Евреи 10:19-39 ни говори за устояването по време на изпитания. В стих 10:30 авторът цитира два стиха от Второзаконие 32 глава, в която Бог изрично заявява на Своя народ, че 1) „На Мене принадлежи възмездието и въздаянието“ (Втор. 32:35) и 2) „Защото Господ ще съди людете Си и ще пожали слугите Си, когато види, че изчезна силата им, и че не остана никой, затворен или свободен.“ (Втор. 32:36).

На Него принадлежи правото да въздаде на народите, чрез които е изпълнено наказанието за греховете на Израил. Бог е който възмездява на враговете си и отсъжда правото на слугите си.

Ще спомена и стиха от Римляни 14:4

„Кой си ти, що съдиш чужд слуга? Пред своя си господар той стои или пада. Но ще стои, защото Господ е силен да го направи да стои.“

Какво ни казва Божието слово за водачите на Божия народ, които са се отклонили от Пътя

В 1 Тимотей 3:1-7 и Тит 1:5-9, две от така наречените пастирски послания, апостол Павел дава указания на църквите, какви качества следва да притежават издиганите за техни водачи вярващи. Думата епископ идва от гръцкото episkopos или ἐπίσκοπος¹ и означава още надзирател, попечител или настойник, като обекта в посланието е съответната местна църква или група от вярващи.

В Деяния на апостолите 20:28 Павел наставлява водачите на църквата в Ефес и всички останали водачи на църкви: „Внимавайте на себе си и на цялото стадо, в което Светият Дух ви е поставил епископи, да пасете църквата на Бога, която Той придоби със Собствената Си кръв.“

И все пак, какви примери за провинили се водачи ни дава Библията?

В Марк 14:29-31 четем как първо Петър, а после и всички останали апостоли заявяват своята вярност към Христос: „А Петър Му рече: Ако и всички да се съблазнят, аз, обаче, не. … А той твърде разпалено казваше: Ако стане нужда и да умра с Тебе, пак няма да се отрека от Тебе. Същото казаха и другите.“

Няколко часа по-късно след изричането на тези думи или няколко реда по-надолу в Марк 14:50 се казва: „Тогава всички Го оставиха и се разбягаха.“

Ще видим, че по-късно Исус възстановява Петър и останлите апостоли, които в момент на изпитание се отричат от Него. Важно е обаче да отбележим, че акта на възстановяване от страна на Бог идва, след като Петър се разкайва за постъпката си.

Реакцията на Петър

Матей 26:75 „И спомни си Петър думата на Исуса, Който беше рекъл: Преди да изпее петелът, три пъти ще се отречеш от Мене. И той излезе вън и плака горко.“

Марк 14:72б „И на часа петелът изпя втори път. И Петър си спомнидумата, която Исус му беше рекъл: Преди да пее петелът дваж, три пъти ще се отречеш от Мене. И като размисли за това, заплака.“

Лука 22:61,62 „И Господ се обърна та погледна Петра. И Петър си спомни думата на Господа, как му беше казал: Преди да пропее петелът днес, ти три пъти ще се отречеш от Мене. И излезе вън та плака горко.“

И така, виждаме, че разкаянието на Петър е съпътствано от следните действия:

1) спомняне или осъзнаване на постъпката си;
2) излизане вън от дома на първосвещеника или мястото, където сме съгрешили или продължаваме да съгрешаваме;
3) плака горко или нашия вътрешен сърдечен отклик за прегрешението ни.

Интересна е и ролята на петела, който пропява, и то три пъти за да предизвика промяната в Петър. Ако не търсим Божието лице и не обръщаме внимание на тихия Му глас, Той непременно ще издигне хора, които да ни отвърнат от грешния път.

Как постъпи Исус

В Евангелието на Матей се казва, че след като единадесетте ученика отидоха в Галилея, мястото, където Исус им определи за среща, те му се поклониха, а Той им даде великото поръчение да отидат по целия свят и да правят ученици.

В Марк 16:14,15 се казва: „После се яви на самите единадесет ученика, когато бяха на трапезата, и смъмра ги за неверието и жестокосърдечието им, дето не повярваха на тия, които Го бяха видели възкръснал. И рече им: Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяка твар.“

В Евангелието на Лука и Йоан първите думи на Исус отправени към 11 ученика след възкресението Му са: Мир вам!

Малко по-късно, край огъня на Галилейското езеро, Исус пита Петър три пъти: „Симоне Йонов, любиш ли ме?“ Когато Петър и трите пъти Му отговаря, че го обича, Исус му казва: „Паси овцете Ми“.

И така, виждаме, че след отричането на учениците и тяхното искрено и истинско разкаяние, Исус им определи мястото за среща и възстановяване в служение, именно там, откъдето първоначално ги призова в служение – Галилея.