С доверие в обещанията

Бог запечатва всичките Си обещания с клетва и ние имаме „законното“ право да очакваме тяхното изпълнение. Бог не може да отстъпи от никое от Своите обещания, иначе нямаше да бъде Бог. Можем да се придържаме към всяко обещание и да заявим: „Господи, ще отстоявам това, което си казал.”   Това не означава, че трябва да спрем да общуваме с Господ, но нашето общуване не е ограничено до поклонение, хваление или молитва. Ние общуваме с Него, като активно се облягаме на Неговото писано и разкрито Слово, и нашето общуване с Него включва доверие.   Светият Дух „говори“ най-вече като ни води към подходящи пасажи от Писанието, разкривайки ни Божия ум по всеки въпрос и ни казва какви стъпки да предприемем. Защо трябва да ни говори с вътрешен глас, ако няма да „чуем” Неговия глас в писаното Му слово?   Бог не трябва да ни казва всичко или да ни разкрива всичките Си планове. Можем да имаме близост с Бога, просто като се откажем от усилията си да разберем гласа Му. В това наше общуване ние казваме на Бога: „Господи, дори никога да не чуя нито една дума от Теб, знам, че Ти продължаваш да ми осигуряваш всичко, от което имам нужда. Ти ме обичаш, Твоето Слово се отнася за мен и аз ще вярвам в Него.”   Давид е пример за такъв вид доверие. Докато лежеше на смъртния си одър, той каза: „Въпреки че домът ми не е изряден пред Бога, Той сключи с мен вечен завет, който е сигурен...“ (2 Царе 23:5, NKJV). С други думи, Давид все още не беше видял изпълнението на всички Божии думи, но му беше дадено обещание, че домът му няма да се провали.   Давид не е имал сън, видение или вътрешен глас, който да му говори. Изправен пред вечността, той каза: „Бог ми даде заветно обещание в Словото Си и аз ще отида във вечността, вярващ в това обещание.“ Давид продължи със следния стих: „Защото това е цялото ми спасение и цялото ми желание“ (2 Царе 23:5). Всъщност той казваше: „Сега мога да посрещна смъртта, защото Божието обещание е всичко, от което се нуждая.“   Може да се провалим в нашата проницателност, изслушване и решения; но можем да се радваме в нашия Бог, който е нашата сила. Ние просто трябва да се посветим, да ходим с вяра и да видим Неговото спасение!   Worldchallenge.org