Чухте ли камбаните на финландската църква?

Руслан Трад

През изминалата седмица стана ясно, че църкви в цял свят ще се присъединят към инициатива на енорията в Хелзинки, като ще бият камбаните си всеки ден, за да привлекат вниманието на обществото към битката в сирийския град Алепо и загиналите цивилни там. Инициативата започна още на 12 октомври в лутеранската църква на Калио в Хелзинки, след като в същия ден ескалираха въздушните удари на руските и сирийските сили над бунтовническите райони в Алепо. Решението на църквата в Калио е категорично – всеки ден в 17:00 часа ще бие камбаните, за да привлече вниманието към ставащото в сирийския град.

Скоро стотици църкви в цялата страна, а също и из Европа, се присъединяват към инициативата на финландската църква и създават кампанията „Камбани за Алепо“, в чиито уебсайт се публикува информация за броя на участниците и целта на идеята. На 14 октомври Световната лутеранска федерация публикува изявления на сайта си, в което застава зад инициативата на финландската църква. Изявлението посочва:

„Болници, здравни работници и доброволци са цел на удари. Основни принципи на хуманитарното право са нарушавани с безнаказаност. Църковните камбани звънят, за да почетат жертвите, за да протестират нарушенията, да призоват небето и земята, че ужасите, които са извършвани в Алепо, трябва да спрат. Надяваме се да бъдат чути из света.“

Към 21 октомври над 500 храма в 20 страна, включително Великобритания, САЩ и Австралия, са заявили участието си. Камбаните на всяка една от тях ще звънят всеки ден в 17:00 часа до днес, 24 октомври – Денят на ООН.

Членовете на Евангелската лутеранска църква по света са около 75 000 000 и са едни от най-активните участници в кампаниите за осигуряване на хуманитарна помощ от началото на сирийската криза. От ръста на бежанския поток през 2012, в църкви бяха събирани храни и дрехи, а мисиите в Близкия изток осигуряват подслон, вода и психологическа помощ за пострадали от военните действия.

А ние чухме ли камбаните на стотиците църкви от Финландия и Швеция до Лондон и САЩ? Ако потърсите в Google „финландски църкви Алепо“ няма да откриете повече информация за инициативата, в която участие имат над 500 църкви по цял свят. Освен два или три линка с малко описание, публикувани в хуманитарни страници (две от които във Фейсбук), на първата страница резултати няма нищо по темата, нито на втората, нито на третата…

Новините, свързани със Сирия и прилежащата й тема за бежанците, стана популярна само с лошите примери. В голямата си част, онова което се публикува на български, съдържа най-вече изопачени факти и дори лъжи, представени като истина, за да се получават посещения.

Всъщност, у нас през последните дни чухме за свещеници, застанали зад инициативи.

В единия случай, свещеник беше заведен на шествие на феновете на „Левски“ преди мача с ЦСКА преди седмица. Свещеникът „ръсеше“ катафалка със знаците на „червените“ като символ на смъртта на отбора, която вечните им опоненти виждат в кризата и разцепването на „армейците“. Какво правеше там свещеник и редно ли е да се извършва такъв ритуал просто са забавление, нека хората, запознати с темата, да се изкажат.

В другия случай, на 21 октомври, свещеници и християнски символи бяха използвани по време на ултра-националистическо шествие, насочено срещу мигранти, бежанци и чужденци в самия център на София. Християнско ли е да се използват свещеници за насаждане и насочване на омраза към други, предвид всички предписания на религията, е въпрос, чиито отговор всички знаем.

Междувременно, стотици църкви из Европа и Америка, бият камбаните си в солидарност с убитите в сирийския град Алепо. В България повечето свещенослужители, които имаха възможност да се изкажат по темата за Сирия и бежанците, заеха националистическа позиция, въпреки че това е срещу всеки канон на Църквата. ДС миналото си каза думата. Имаше и малки изключения, като няколко свещеници в Северозападна и Южна България, които подслоняваха бежанци и помагаха мълчалива и без фанфари по лагерите, подобно на свещениците в Гърция, Македония и Сърбия. Техните имена често не се знаят, затова ще ви споделя някои от тях: епископ Сионий от Лопушанския манастир, йеромонах Василий от Чипровския манастир, отец Рафаил от Кладнишкия манастир.

„Предлагаме гостоприемство и приятелство на пострадалите хора от Сирия. По този начин изпълняваме закона Господен и имаме правото да се наричаме християни“, каза преди време епископ Сионий. Думите му бяха пуснати в няколко сайта, но никога не станаха широко споделяни. За съжаление, всеки един от тримата, бяха оплюти и критикувани заради позициите си.

За съжаление, добрите примери, заставащи зад общочовешки ценности, у нас са се превърнали в обект на политическа пропаганда, в думи, изпълнени с наивност и дори служат за отправяне на обвинение в предателство. Междувременно, църкви из света ще продължават да бият камбаните си, за да насочат вниманието на обществото към войната в Сирия и ежедневните убийства в Алепо, Дамаск, Хомс, Идлиб, Дараа…