СТАР ЗАВЕТ, 2 ЛЕТОПИСИ, глава 16

ИГРИ НА ДИПЛОМАЦИЯ…

„… очите на Господа бродят по целия свят, за да се показва Той мощен в помощ на онези, чиито сърца са напълно предадени на Него. В това ти си постъпил безумно, защото отсега нататък ще имаш войни.“ 2 Лет 16:8,9

Животът на вяра не е статичен, както не е статична и връзката ни с Бог!
Скритите предпочитания и копнежи на сърцата ни стават явни с решенията, които взимаме в отговор на предизвикателства, изкушения и опасностите които ни заобикалят. Точно тези решения са истинския барометър за реалното състояние на връзката ни с Бог. Дори допускам, че Бог, Който знае всичко за нас, допуска да ни се случат предизвикателствата, за да може ние познаем това което не знаем за себе си!

Кой би очаквал, че след дългите години на посвещение и вършене на това, което е “добро и право пред Господа“ и след великата победа, която Бог му дава над етиопците сърцето но цар Аса ще се отклони от посвещението си към Бог. Всичко си е изглеждало, че си върви по същия начин, както до този момент, но явно Бог е виждал нещо друго в сърцето му и е изпратил Азария да го предупреди:

„Слушайте ме, Асо и цял Юдо и Вениамине, Господ е с вас, докато вие сте с Него; и ако Го търсите, ще Го намерите; но ако Го оставите, Той ще ви остави“.  2Лет.15:2

Чуйте ме!
Нашите победи също може да се превърнат в изкушение, и ни накарат да си мислим, че победата е следствие на добрата ни тактика и предвидливост. Точно това се е случило с Аса. Когато е дошло следващото нападение, от Северното Израелско царство, царят решил да употреби светска хитрост и дипломация, вместо с молитва да потърси помощ от Бог.

Дипломацията му е била успешна защото сирийския цар се съгласил срещу златото на Храма и спестяванията на царския дом, да нападне Северното царство.
Аса е спечелил войната, но загубил връзката си с Бог…

Винаги се случва така!
Когато печелим със светски методи, губим духовната си връзка с Бог!
Жалко е, че в края на иначе успешното му царуване Аса не се е стреснал от думите на пророка „постъпил си безумно“,  пренебрегнал е Бог, отпаднал от благодатта и живота му завършва безславно:

„… очите на Господа бродят по целия свят, за да се показва Той мощен в помощ на онези, чиито сърца са напълно предадени на Него.
В това ти си постъпил безумно, защото отсега нататък ще имаш войни.“ 2 Лет 16:8,9

Животът на вяра не е статичен, както не е статична и връзката ни с Бог.
Скритите предпочитания и копнежи на сърцата ни стават явни с решенията, които взимаме в отговор на предизвикателства, изкушения и опасностите които ни заобикалят. Точно тези решения са истинския барометър за реалното състояние на връзката ни с Бог. Дори допускам, че Бог, Който знае всичко за нас, допуска да ни се случат предизвикателствата, за да може ние познаем това което не знаем за себе си.

Кой би очаквал, че след дългите години на посвещение и вършене на това, което е “добро и право пред Господа“ и следвеликата победа, която Бог му дава над етиопците[1] сърцето но цар Аса ще се отклони от посвещението си към Бог. Всичко си е изглеждало че върви по същия начин, но явно Бог е виждал нещо друго в сърцето му и е изпратил Азария да го предупреди:

„Слушайте ме, Асо и цял Юдо и Вениамине, Господ е с вас, докато вие сте с Него; и ако Го търсите, ще Го намерите; но ако Го оставите, Той ще ви остави“.  2Лет.15:2

Чуйте ме! Нашите победи също може да се превърнат в изкушение, и ни накарат да си мислим, че победата е следствие на добрата ни тактика и предвидливост. Точно това се е случило с Аса. Когато е дошло следващото нападение от Северното Израелско царство, царят решил да употреби светска хитрост и дипломация, вместо да с молитва потърси помощ от Бог.

Дипломацията му е била успешна защото сирийския цар се съгласил срещу златото на Храма и спестяванията на царския дом, да нападне Северното царство. Аса спечелил войната, но загубил връзката си с Бог.

Винаги се случва така! Когато печелим със светски методи, губим духовната си връзка с Бог! Жалко е, че в края на иначе успешното му царуване Аса не се е стреснал от думите на пророка „постъпил си безумно“,  пренебрегнал е Бог и е отпаднал от благодатта и живота му завършва безславно

„… Аса се разболя от болест в нозете; обаче макар болестта му да ставаше твърде тежка, в болестта си той не потърси Господа, а лекарите.“ 2 Лет.16:9-12