Древните заклинания и християнските молитви

Думата „абракадабра“ вероятно е с арамейски произход и означава нещо като: „изреченото ще се случи“.   Съвсем очевидно това е заклинание, произнасяно след някакво магьосничество или прорицание, каквито практики са разпространени широко в Близкия изток около времето на Исус.   В Деяния на апостолите, 19 глава се разказва за широко разпространени практики на скитащи заклинатели, които се занимават с подобни неща. В тази дейност са въвлечени включително младежи от семействата на високопоставени свещеници.    В 8 глава от Деяния на апостолите се разказва за Симон от Самария, който се занимава с магии и е наричан „великата божия сила“. Както заклинателите от 19 глава, така и Симон от 8 глава проявяват голям интерес към използването на името на Господа при вършенето на техните заклинания. Те са говорели на арамейски, тъй че „абракадабра“ вероятно се е добавяло към нововъведенията, които те са усвоили.   Коренно различно нещо са молитвите, които ранните ученици на Исус отправят (Деяния 9:40), заповедите, които понякога отправят (Деяния 3:6), след които понякога има феноменологичен ефект върху физическия свят. В практиката на Христовите ученици в основата е познаването на личността Исус Христос и взаимоотношенията на близост, които учениците имат с Исус. Основата на това взаимоотношение са явните и общодостъпни разказа за живота на Исус Христос, съдържащи се в проповедта на свидетелите (апостолите) и записани след няколко десетилетия в Евангелията, сърдечното удивление от славата и любовта на Божия Син и проявената готовност да променим живота си съгласно тази любов и слава.   В практиката на заклинателите в основата е скритото знание на действия и думи, за които се вярва, че отключват специална сила. Така заклинанието е някаква комбинация между тайно знание, усвоено умение да се съчетават магични думи и действия, и специфичната настройка на сетивността на заклинателя да живее в такъв свят.   В този смисъл е изключителна безсмислица християни да се стремят да заучават специално подредени словесни формули или последователност от физически действия в комбинация с тях. Християнската сила се изразява във вяра, която действа чрез любов. Няма как да е механична, не става без сърцето и умът да се потопят в учението на Исус и Неговата любов. И тази сила преди всичко се изразява във вътрешна промяна на човешкото сърце. А само понякога във физически феномени. Обратно заклинанието има за цел изключително физическия феномен и слабо се интересува от вътрешния човек.   Ако някои християнски молитви заприличват на „абракадабра“, това определено не е проява на вяра, нито на християнска духовност. С това не искам да подценявам смисъла на написаните предварително молитви, на Молитвениците или на заучаването на Библейски пасажи наизуст и декламирането им в определени случаи. Това са добри неща, още повече, че Библията разказва за подобни практики. Подвеждащо е обаче да вярваме в силата на конкретната практика, вместо в самия Бог, към Когото, практикувайки дадена дисциплина, се стремим да привържем сърцето си.