Текстови маркери в българските протестантски ревизии на Библията (Част 1)

Д-р Теол. Доний К. Донев
Всеки употребяващ Библията ежедневно знае, че когато човек прекара години в изучаването на библейския текст, дадени фрази, стихове а и цели пасажи остават запаметени завинаги в неговото съзнание. Това запаметително свойство на библейския текст е още по-силно при неговото превеждане от оригинал, когато пресъздаването на даден стих на майчиния език на преводача отнема часове, а в не редки случаи и дни на търсене, изследване, размишление и дори божествено просветление.

Както определени фрази, стихове и пасажи остават запомнени при четенето на библейския текст, така определени текстови маркери са лесно забележими при неговото превеждане. Причините за тяхното съществуване обхващат широк диапазон от чисто стилистични решения до груби граматически, текстуални, лингвистични, визуални вариации, пропуски при преписа на текста, а в някои редки случаи и чисто тенденциозни богословски корекции, целящи уеднаквяване на текста с вярванията на религиозното общество, което го използва. Тези части на текста представляват най-вече трудностите в неговото превеждане и редактиране. Имено те формират текстови маркери, чието разпознаване ясно показва не само трудностите при формирането на ревизията на текста, но използваният базов текст, консултираните източници и дори богословската насоченост на ревизионния екип.

Публикуването на тези текстови маркери в преводаческите и ревизионните бележки по библейския текст, дори в българския вариант, е стара езикова традиция използвана още при описа на преводаческия процес от Неофит Рилски, който превежда първият цял ново български Нов завет (изд. през 1840) и ревизионната комисия на изданието от 1924. За съжаление, никоя от направените през последните 20 години над 20 ревизии на българската протестантска Библия не се осмели да публикува колаж на своите ревизионни решения, ако не за друго поне за да осветли процеса и модела, по който текста е ревизиран. Само по себе си това показва една странна прикритост от страна на ревизиращите и определено нежелание за дискусия в ревизионния процес. А случаите, в които такива бележки липсват напълно при ревизирането на Библията, бележат дори неподготвеността на ревизионния екип и безотговорност към самия библейски текст респективно обществото от вярващи, което го използва.

Казаното до тук ясно показва належащата нужда от един напълно нов отворен модел на превод и ревизия на библейския текст. Екипът на Bibliata.com, заедно с приятели и колеги, вече второ десетилетие работи по такъв модел и неговите резултати са видни в дигиталната ревизия на Цариградската Библия, която ще бъде спомената по-късно. И докато едно по-детайлно описание на неговата методология изисква свое отделно задълбочено изследване, тук ще бъдат спомената няколко примерни текстови маркера от поправките на българската протестантска Библия. Те разграничават превод от ревизия и могат да бъдат използвани при проследяването на източник и метод в дадено ревизионно решение:

1. Матей 1:1-7 – Вариации в родословието на Исус Христос показват не само разликите между източни и западни текст. традиции, но и евентуално по-късно ивритизиране на споменатите имена.

2. Матей 2 – Примерът е разгледан по-рано в описанието на ББД.

3. Матей 9:2 – teknon (гр. дете, чадо) е преведено като „син,” а РИ 1940 отива дори по-далеч като превежда  uios  (гр. син в Цар., Верен) като „деца” (Мт. 5:45).

4. Матей 15:8 – Стилизирането и осъвременяването на българския текст налага проформа на постоянно заместване на отглаголните форми с многодумните фрази като, което, които, когато (Мт. 16:28, 19:29, 21:1 и т.н.) – напр. „като дойде” вместо „идвайки” или „които бяха” вместо „биващи/бивайки.” Проблемът е в добавянето на стотици, ако не и хиляди, спомагателни думи към Новозаветния текст, които не присъстват на тези места в оригинала, докато са налични на други представени от съответната гр. дума (като напр. kakeina – което, които). Което прави още по сложен и без това комплексният въпрос, кога дадена дума е използвана в оригинала и кога е решение на ревизионна комисия за стилистично обогатяване или осъвременяване на текста. И колко непостоянството на този заместителен процес представлява едно постоянно отделяне и отдалечаване от оригиналния текст на Библията.

5. Матей 20:26-27 е добър пример за множеството решения в абсолютно нелогичния избор една дума, като напр. в случая dulos, да се преведе като служител в ст. 26 и служа (нежели роб) веднага в сл.стих. Явно е че тук не става въпрос за контекстуален превод, тъй като контекста в два поредни стиха е почти винаги един и същ. Това произволно решение по-скоро показва липса на систематичен подход на ревизиране, което прави текста неконстантен и дори хаотичен.

6. Матей 20:30 в абсолютен противовес на предходния пример, използва отглаголните форми „седящи” и „казвайки” като подходящ стилистичен и кохерентен с българската граматика избор. Нелогично е защо при наличието на граматическа възможност, бълг. ревизии не следват този подход, а наследяват и утвърждават спомагателните „като, който, когато” и др. от РИ 1940.  Тук е мястото да се отбележи, че този и др. стилистични маркери (като например противоположните лингвистични избори направени в Лука 15) показват честата намеса на няколко редактора на текста с несъответстващи и дори противоречащи стилистични решения.

7. Марка 4:24 – Тук различните ревизии представят разнообразни преводни варианти на буквалния и многозначителен гр. императив: „гледайте какво слушате”

8. Лука 11:40 е уникален текстов маркер който разделя Цариградския превод от РИ 1940 и представлява умишленото „омекотяване” на текста в РИ 1940 и Библейска лига (2001, 2006) от безумци в несмислени, вероятно директно повлияно от либералното богословие в началото на XXв.

9. Притчата за Блудния син представя няколко важни вариантни текстови маркера:

a. Лука 14:5 – Изборът между „син” или „вол” е разлика между NA27 и ТР. WBTC и някои бълг. ревизии поправят старинното „осел” на магаре, но не и син, въпреки, че бълг. думите осел, муле, катър и магаре означават различни по между си видове

b. Лука 14:31 Цариградски (и РИ 1940 в курсив) тук пропускат повторението на „хиляди,” което присъства в NA27

c .На практика, едно по-задълбочено изследване в българските варианти на притчата за Блудния син и целия перикопален клъстер преди и след Лука 15, показва намесата на няколко редактора едновременно, а в някои случаи, и работата на различни редактори отделно един от друг върху различните пасажи на текста, което води до определен несъвместим индивидуализъм и дори фрапиращи несъответствия в предаването и фрагментиране в целостта на Лк.14, 15, 16 глави

10. Лука 17:21 е също следствие от напрежението между редакторските решения около Лк. 15, което се вижда от различията в Царството Божие във вас (Ри 1940, Верен, ББД), вероятно следствие апокрифни евангелски текстове, и класическата форма „сред вас” (Цар., СИ, WBTC)

11. Лука 8:26, 37 представя вариантите: Герасински (NA27) и Гедарински (асимилирано от Мт. 8:28 в изт. текст. Традиция). Този пример, заедно с Магадан и др. географски наименования, са сред най-явните текстови маркери показващи дали даден текст следва NA27 или ТР, а от там и дали е нов превод или само ревизия.

12. Деяния 7 съдържа проповедта на дякон Стефан, която е тежка за превеждане и тромава в гръцкия оригинал, защото е директно записана от евр. източник. Нейното олекотяване в българския превод е маркер, който ясно показва дали даден текст е нов превод отразяващ нюансите и лингвистичните характеристики на оригинала или още една ревизия която има за цел да стилизира, олекоти и осъвременява статуквовия текст на РИ 1938-1940г.

13. Йоан 1:1 pros tov Qeon означава „при Бога.“ Словото беше при Бога в смисъла на в присъствието на Бога или лице в лице с Бога. В стиха няма нищо което да казва, че Словото беше у Бога или във Бога

14. Йоан 1:2 – outos е в мъжки род и следователно трябва да се преведе Той, вместо то. Алтернативата предлагана от много англ. източници, която превежда „that same one was with God,” е възможна при език с незначителна родова граматика, но не и на български. За съжаление бълг. преводи и ревизии, опростяват фразата на базата на грешния превод „същото бе с Бога” (вместо същият бе с Бога). Такъв превод е интерпретивен и променя рода на outos от мъжки в среден, както и цялостното значение на стиха. Всъщност, повечето англоезични учебници по старогръцки, изрично отбелязват, че подобна алтернатива не е превод, а динамичен еквивалент компенсиращ лингвистичния дефицит в английския език по отношения на родовете. Което от своя страна е текстов маркер за това, кога дадена българска ревизия следва гр. оригинал и кога просто сравнява с наличните англоезични текстове.

15. Йоан 1:8 „Дойде” не е в текста. Буквално, „но за да  свидетелства за светлината.” ina marturhsh peri tou fwtoj е повторение на междинната клауза от 1:7

16. Йоан 1:9 – „Идващ” (м.р.) се отнася за всеки човек, а не за светлината (ср.род)

17. Йоан 1:18 – Monoghs qeos – единородния или еднородния Бог. Смисълът, който еднороден носи е буквално моногенен или моногенетичен. Фразата се приписва на гностическо влияние върху текста. Ето защо, крит. изд. предпочитат четенето „еднородния син.” Това е пример за критична промяна с богословски последствия.

18. Йоан 1:44 има елементарна граматическа структура и буквално чете: А беше Филип от Витсаида, от града Андреев и Петров. Използван е родителен падеж за произход и притежание. На български, притежателната структура може да бъде предадена с предлога „на” или приставка „ов”. Предлогът е предпочитан във говоримия език, а приставката е считана за архаична и по-рядко използвана. Цариградският превод и СИ следват архаичната форма и това е обяснимо с времето на превод, използвания базов текст, както и с църковнославянските, източноправославни и новоруски източници следвани от СИ, а както се вижда от преводаческия избор и от Цариградския превод (което неминуемо и отново опровергава твърдението, че той е буквален превод от старогръцки). За преводача на съвременен български е съвсем нормално е да избере модерната и по-използвана форма, както правят РИ 1940 и Верен. Този избор е грешен и не може да бъде оправдан с аргумента архаичност, защото колкото и да е граматически опростен, стихът създава редица проблеми при използване на предлога „на.” Самото въвеждане на думата („на”), която не е в гръцкия текст, променя словореда на оригиналната гръцка граматическа структура. Проблемът е усложнен допълнително от присъствието на две родителни форми в последната клауза на стиха, които преведени на български като „града на Андрей и на Петър” звучат далеч по архаично и тромаво от буквалното „града Андреев и Петров”

19. Йоан 1:51 Навсякъде където Исус казва „Истина, истина” на гръцки е „Амин, амин” (евр. остатъчен идиом пренесен в гр.). Повечето преводи и ревизии разбираемо превеждат: „Истина, истина”, което е добър динамичен еквивалент, но съвсем не предава многостранното значение на еврейската дума Амин (подобно на случая с мултифасетното значение  на думата Шалом). Въпросът е защо стилистите на бълг. ревизии насилствено превеждат „амин” като „истина,” когато дори самият ап. Йоан не е сметнал за нужно да направи това, въпреки че е чуждица за гр. текст?

20. Йоан 3:13 Липсата на двоен негатив в гр. текст затруднява превода на бълг. Постоянната нужда от употреба в бълг. език я прави добър текстов маркер. От др. страна, в някои нередки случаи има употребата на двоен нег. в гр. текст, но Йн. 3:13 прави изключение. Буквалния превод е: „никой е възлязъл.” Негацията е подразбрана от гръцкия, но на бълг. трябва да се допълни: „никой [не] е възлязъл”, въпреки че [не] не е в гр. текст. /следва/

–––––––
[35] Трифонова И., Към историята на новобългарския превод на Библията (Преводаческите бележки на Неофит Рилски), 2009.
[36] Донев, Д. България в архива на Британското и чуждестранно библейско дружество в Кеймбридж (2011) [http://protestantstvo.com/read/1030]

ОЩЕ по ТЕМАТА:

[X] Българска Библия: Придворна печатница (1921 (НЗ), 1924, 1938 (НЗ), 1940)

[X] Българска Библия: Ревизията Верен (1993, 2001, 2013)

[X] Българска Библия: Българско Библейско дружество (2002, 2005)

[X] Текстови маркери в българските протестантски ревизии на Библията (Част 1)

[X] Текстови маркери в българските протестантски ревизии на Библията (Част 2)

[X] Текстус Рецептус или Критично издание на Новия завет?