Малките неща…

Да ви кажа какво не стана пред изминалата седмица: – никой не се покая след моето проповядване – никой не беше изцелен заради моите молитви – никакви чудеса не се случиха – знамения – също! – нямаше нахранване на 5000 човека – нямаше разделено море, пресушена река, нито паднали стени Затова пък имах в изобилие „дребни“ неща. Все такива, за които се чудя дали има смисъл. Разни работи, дето ми се виждат не особено важни. Обаче все неща, които в очите на моя Господар играят изключително важна роля – да ме учат на вярност! Много хора очакват звездния момент да ударят джакпота, за да направят голямото дарение за църквата си или за някоя благотворителна кауза. А Бог седи отстрани, клати глава и казва на ангелите си, „Де да почнеше това мое дете да дава редовно десятъка си…“ Други пък стоят бездейни и безплодни като си казват, „Ех, един ден ако имам това или онова…“ и отново отлагат за неопределеното бъдеще активността и посветеността си. А Господ стои отстрани до всеки от нас, клати глава и казва на ангелите си, „Ех, ако това мое дете само пробва да ми бъде вярно в малките неща… какви чудеса и знамения бихме могли да правим заедно след време…“ Затова няма да чакам да спечеля джакпота, а ще дам отново това, което се полага на Бога. Сега. Няма да чакам неспечеленото богатство, а ще се замисля дали наистина ми трябват маратонки за 150 лева и фланелка за 90 лева – и дали няма по-добър начин да употребя тези пари в Царството на моя Господ! Няма да си губя времето и да се кахъря какви чудеса от храбрости не мога да извърша, а ще направя това, което се иска от мен сега. Може да е мудно, може да е скучно, може да е еднообразно и до болка познато. Но ако изработва в мен необходимата вярност в малките неща, тогава това става най-важното. За да оставя по този начин Той да прецени дали да ми даде повече. И кога. „Господи, помогни ми през тази седмица да Ти бъда верен в малките неща!“