Мисли на зазоряване: По-ценно от живота?

„Понеже Твоето милосърдие е по-добро от живота, устните Ми ще Те хвалят. Така ще Те благославям докато съм жив, в Твоето Име ще издигам ръцете си.“ (Псалми 63:3, 4)

Нима може да има нещо по-добро от живота?
Само да сме здрави – това се чува винаги, когато се правят разни пожелания по празници. Сиреч, да живеем колкото може по-дълго. Като съм чувал такива пожелания, винаги съм се изкушавал да кажа, че каквото и да правим, няма винаги да сме здрави. Все някога ще трябва да се разболеем и да си отидем от този свят. Това няма да ни се размине и човек няма нужда да е някакъв пророк, за да може да го предскаже. Понякога при такива случаи съм си позволявал да противореча на присъстващите и да кажа, че здравето не е най-важното. Често срещам учудени и леко скандализирани погледи. А на следващото ми изказване, че най-важното е животът след смъртта, обикновено по лицата се изписва отегчение. Пак ли започна с тези религиозни неща…

Е, добре. Отегчителен съм. Но каква е реалността? И могат ли добрите пожелания по празници да я променят? Дълбоко в сърцето на всеки човек е заложено знанието, че има вечност и смъртта не е краят на съществуването. Съвременният материализъм полага всички усилия да потисне това знание и да го отрече, понеже това сваля от човека окончателната отговорност. За много хора би било утешително, ако всичко приключваше със смъртта. Тогава и самоубийството би било лесен изход от непоносими трудности – изход без някакви лоши последствия. Но така ли е наистина?

В горния стих от една боговдъхновена песен на повече от 3000 години се казва, че Божието милосърдие е по-добро от живота. Какво означава Божието милосърдие? Всеки човек нарушава Божиите закони, и то постоянно. За това ще бъде съден след смъртта си. Това е обективна реалност, която никакви наши представи или философии не могат да променят. Единственото, което може да промени тази страшна перспектива, е Божията милост. Божията милост е готова да ни прости, че не сме в състояние да живеем напълно свято и безгрешно, както Бог очаква от нас и както ни е предвидил. Бог е доказал това, като сам се е пожертвал на кръста, за да може да прости нашите грехове. От нас се иска само да Му поискаме прошка, да помолим за Неговата милост.

Да молиш за милост – много хора считат това за унизително! Но помислете си само какво унижение е търпял самият Бог – без да го заслужава, от любов към нас. Ако при всичко това ние считаме за унизително да поискаме от Него милост, или пък ни е досадно да се занимаваме въобще с тази възможност, никой не ни е виновен. И щраусът си заравя главата в пясъка ясно с какъв успех.

Есето е част от сборник с четива за всеки ден „Мисли на зазоряване“ с автор Здравко Ненов – библейски четива за всеки ден.  Изданието е луксозно, с твърда корица и кожен гръб. Есетата са подходящи за широка публика и са с благовестителско послание. Стойностен подарък за всеки повод.

Здравко Ненов е роден през 1945г. Автор е на книгите „Сектите и как да ги разпознаваме“ (1995г.), „Един филм, една игра“ (2010г.),
„Бъзльо“ (2011г.) и „Непознатият Бог“ (2012г.)’

Издателство: ВЕРЕН
Брой стр.: 184 (издадена и като четири томчета, всяко с четива за 3 месеца – условно озаглавени зима, пролет, лято, есен)
Формат: 23/16,5/1 см
Тегло: 0.210
Цена: 8.00 лв. (при поръчка през сайта 11.11% отстъпка)
9.00 лв. (корична цена)
Година: 2015 г.