Основни юридически аргументи срещу промените в Закона за вероизповеданията

І. Аргументи от действащото законодателство, включително и от Закона за вероизповеданията за гарантиране на националната сигурност:

1. Държавата е създала в действащия закон ясни и категорични законови гаранции за защита чрез иск на прокурора или всяко заинтересовано лице пред съд да се реализира и най-тежката санкция – прекратяване на вероизповедание, когато дейността му бъде насочена срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала или срещу правата и свободите на други лица, както и когато религиозните общности и институции и верски убеждения се използват за политически цели (чл. 7 и 8 от Закона за вероизповеданията).

2. Законът за вероизповеданията е устройствен закон, а борбата с тероризма или други престъпления, насочени срещу конституционния и законов ред в държавите, се уреждат от други закони.Защитата срещу тероризма не може да се използва като мотив за промени в специалния Закон за вероизповеданията, който е изграден въз основа на принципа на свободата на вероизповеданията и на отделеността на религиозните институции от държавата и ненамеса на държавата във вътрешния им живот.

Извод: българското законодателство дава всеобхватна законова защита и съответни мерки и правомощия на специализираните органи – ДАНС, разузнаване, прокуратура, МВР и съд, по специалните закони за борба с тероризма, без с това да се променя демократичната законова основа за вероизповеданията. Верските убеждения и богослужебната практика на традиционните вероизповедания в България изключват по своите учения и практика такива явления. Следователно абсолютно неубедителни са аргументите, че защитата на националната сигурност може да стане със съобщаване на имената на дарителите в дирекция „Вероизповедания“ към МС. С това се цели контрол на даренията и финансите на вероизповеданията. Това е груба намеса на държавата чрез изпълнителната власт във вътрешния живот на религиозните институции и противоречи на Конституцията.

3. Ограничението за финансиране на вероизповеданията от чужбина поставя и други въпроси, които възникват. Какво става, ако има подобни ограничения за българската държава в чуждите законодателства относно финансирането на българските църковните общини, които са юридически лица по съответното право на държавата, където се намират?

Може ли да се предлага такова универсално ограничение за вероизповеданията и не следва ли да се приложи общото законодателство и да се прилагат общите мерки за защита, когато има данни за определено финансиране, че е свързано с престъпление, в това число тероризъм или изпиране на пари? От юридическа гледна точка по същество не могат и да се използват други мерки освен тези в изброените по-горе закони.

Кое разграничава извършването на терористични акции от определени конкретни лица, изповядващи определена религии, от такива, които са атеисти или изповядват друга антидемократична идеология? Един вярващ, който не членува в определено вероизповедание, може да извърши атентат и няма никакво значение ограничението за финансиране от чужда държава, т.е. важно е какво са свършили специализираните органи за разкриването на конкретно престъпление. 

Зам. главният мюфтия изрично подчерта, че няма извършено престъпление на основата на религия, което да се свързва с определено вероизповедание. Следователно има нещо концептуално объркано или националната сигурност се използва, за да се оправдае финансовата помощ. Трябва да се обърне внимание, че по сега действащия закон има възможност да съществуват религиозни общности, които не са юридически лица, т.е. не са субекти на правото, за да им се налагат тези ограничения, а са просто обединили се лица на някаква верска основа, които не са формално вероизповедание, регистрирано в съда. За тях този механизъм не може да бъде приложен. Освен това едно лице, което изповядва определена религия, без да членува в определено вероизповедание, може да извърши всякакво престъпление, включително и терористичен акт на основата на вярата си.

Всеки може да се самоопределя свободно какво изповядва и не е длъжен да членува формално в определено вероизповедание. Следователно каквото и да извърши едно лице или група лица, дори да е на верска основа, ще носи лична наказателна отговорност и не може отговорността да бъде прехвърлена на вероизповеданието. Няма формално регистри кой къде членува във вероизповеданията, освен при участие в избори за църковни настоятели при БПЦ, ако вярващият пожелае това. И това може да стане по най-демократичния начин, като се впише в регистрите до последния възможен момент – вечерта преди избора за църковни настоятели според Устава на БПЦ. Регистри има за тайнството кръщение, но това не е юридическа обвързаност. Следователно само общи механизми за защита в специалните закони могат да осигурят националната сигурност при достатъчни данни за престъпления, които се събират от специализираните органи.

Използването на данни от НСИ за самоопределилите се лица е критерий, който не означава членство в определено вероизповедание, а и лицето може въобще да не отговори на този въпрос в анкетата, защото не желае да разкрие вярата си или да посочи различна вяра от действителната. Декларирането на определена вероизповед не означава юридическо членство в съответното вероизповедание.

Държавата можеше открито да каже, че в държавната политика един от приоритетите е финансиране на вероизповеданията, за да извършват своята духовна мисия за българското общество, а не да се използва като мотив защитата на националната сигурност, която се осигурява по друг законов ред.

ІІ. Аргументи против легално определение за „религиозен радикализъм“ в проекта на патриотите 

4. 4. Явленията следва да се назовават с точните понятия, а не да се борави с общо и неопределено понятие като „религиозен радикализъм“. За „религиозния радикализъм” няма ясно определение в познатото ни законодателство, включително и в международни договори. Това позволява да се интерпретира във всеки отделен случай така, както е угодно на съответната власт.

Ако държавата иска да санкционира радикалната ислямистка пропаганда, то това трябва да стане с подходящите средства за защита на националната сигурност според действащите закони, без да се засяга правото на свободно изразяване на религиозно мнение или популяризиране на религия. Чрез обтекаеми определения от рода на „религиозния радикализъм” всеки духовник може да попадне под ударите на закона за изказани виждания или проповеди. Това по същество води до ограничаване на проповедта и до цензура, тъй като всяко вероизповедание може да бъде обвинено в радикализъм.

ІІІ. Аргументи за запазване на досегашния модел за държавно субсидиране и контрол и против съобщаване на дарителите в Дирекция „Вероизповедания“

5. 5. Сега действащата нормативна уредба е достатъчно ясна и прозрачна при определяне на субсидиите за вероизповеданията и не създава проблеми. Тя се прилага от години. Контролира се само разходването на средствата, които са отпуснати чрез Закона за държавния бюджет, а не всички финанси и дарения на вероизповеданията.

И сега държавата може да подпомага и насърчава регистрираните по този закон вероизповедания за осъществяване на тяхната религиозна, социална, образователна и здравна дейност чрез данъчни, кредитно-лихвени, митнически и други финансови и икономически облекчения, при условия и по ред, определен в съответните специални закони (чл. 29 от ЗВ).

Намесата на контролните финансови органи във вътрешноорганизационния живот на вероизповеданията чрез проверка на техните финансови отчети и представянето им пред Сметната палата, означава контрол върху имуществото, формиращо се основно чрез дарения и завещания. Този законов подход е в нарушение на Конституцията и практиката на Конституционния съд.

6. В Православната църква даряването е част от религиозния живот на вярващия. Като част от неговия интимен религиозен живот, даряването, видовете пожертвования, начините за даряване не могат да бъдат предмет на регламентиране и контрол от страна на държавата. Даренията в Църквата са дълбоко личен акт. Не могат да се прилагат ограниченията за даренията на политическите партии, защото те основно се финансират от държавата, а вероизповеданията са отделени от държавата и основно се издържат от дарения.

Не може да има посредник в лицето на държавата между дарителя и надарения, при това надарения да съобщава името му на Дирекция „Вероизповедания“. Това е груба намеса във вътрешните дела на Църквата и по-конкретно засяга вътрешноорганизационния живот, който се отнася до начина на благодарност от страна на вярващите към Бога чрез пожертвования и дарения. По този начин се събира информация за религиозните убеждения на вярващите, а правото на вероизповедание е от категорията на личните абсолютни права по Конституцията, които не могат да бъдат ограничавани.

Администрирането и контролът на счетоводството на вероизповеданията и проверка на техните дарения представлява държавно администриране на техния автономен живот, тъй като от своето основаване до днес Църквата формира своето имущество главно чрез дарения. Това са пожертвования на хората към нея и имената на много хора остават неизвестни дори за църковните служители.

8. В становището на почти всички вероизповедания по тези два основни въпроса – контрол върху финансовите отчети и дарения, присъства думата „Конституция“ и „конституционни принципи“. Това е много сериозен сигнал за вносителите да се замислят, че са преминали конституционната граница – отделеност на религиозни институции от държавата и свободата на вероизповеданията.

8. Ако Църквата обявява дарителите си, дарения няма да има, и Църква като институция няма да има. На подаянията на държавата ли ще съществува Църквата, която е отделена от държавата? За дарения, за които има данни за престъпления или изпиране на пари, специализираните органи по действащото законодателство могат да осъществяват контрол и да предприемат съответните законови мерки за защита.

9. Следва да припомним, че дарителите, които искат да ползват данъчни облекчения, декларират това чрез данъчни декларации и разкриват самоличността си, но голяма част от дарителите не желаят да се разкрива самоличността им и даренията са анонимни. Абсурдно е да се предлага праг за дарения, защото винаги този праг може да бъде преодолян чрез разделянето на сумите на части – ако има праг 100 000, ще се направят 10 пъти по 10 000. Невъзможно е да се осъществи контрол какво се поставя в касичките за дарения. Винаги в един храм могат да бъдат оставени пари, без да е ясно кой ги е оставил.

10. Как ще се използва законът срещу имотите, финансите и даренията, които постъпват в Църквата?

Първо, в становището на Светия синод ясно е казано, че недвижимото имущество на БПЦ е публично, тъй като всеки, който има интерес коя църква каква собственост има, може да провери в имотния регистър. Сделките с недвижими имоти са публични. Вероятно се проявява интерес към договорите за наем и размерите на наемите чрез финансовите отчети. Всъщност големият интерес е кой да наеме един имот и кой да предложи по какъв европроект да участва.

Второ, и двата законопроекта предвиждат представяне на финансови отчети в Сметната палата за онези „вероизповедания, които получават държавна субсидия“ (чл. 21, ал. 16 от „консенсусния проект“). Тоест държавата дава пари, срещу което контролира цялото имущество на вероизповеданията, на които е дало пари. Финансовият отчет е огледало на всички приходи и разходи, на цялото финансово състояние на всеки субект, а в случая на вероизповеданията, и в частност на БПЦ. Това означава информация за договори за наем, завещания, дарения от физически лица, юридически лица, обществени организации и фондове, арендни вноски по договори за аренда, приходи от лихви по банкови сметки и ценни книжа, приходи от свещи, от предмети, свързани с религиозната дейност, църковни такси. Такъв контрол грубо нарушава автономията на Църквата. Според Устава на БПЦ – БП обществения контрол върху финансите на Църквата го правят самите членове на Църквата чрез църковните настоятелства и епархийските съвети. В тези органи участват миряни, избрани по демократичен начин.

Трето, основният удар е срещу даренията. В консенсусния законопроект пише: „Вероизповеданията до края на месеца, следващ всяко тримесечие, предоставят информация на Дирекция „Вероизповедания“ на МС за всяко дарение по ал. 1 от местно физическо или юридическо лице, което е в размер над…….. по ред и условия, определени от Дирекцията.“ (чл. 28, ал. 4). И още: „Даренията по ал. 1 от чужди държави и чужди физически или юридически лица се извършват след предварително разрешение от Дирекция „Вероизповедания“ на МС“ (чл. 28, ал. 3). А даренията по ал. 1 са „дарения за целеви социални помощи и средства за ремонт и строителство на храмове, манастири и други недвижими имоти“. От това по-груба намеса на държавата не може да има! И най-страшното е, както се вижда от текста, че това ще става „по ред и условия, определени от Дирекцията“. И всъщност този контрол ще спре всякакво по-голямо дарителство, което основно се дава за строителство на храмове и издръжка на Църквата. Това поставя под въпрос бъдещото нормално функциониране на Църквата. Освен това чрез такива огромни правомощия лично на директора на Дирекция „Вероизповедания“ чрез закон се предоставя огромна власт и възможност за въздействие върху дарителите.

ІІІ. Други ограничения

11. Във връзка с изискването за българско гражданство на свещенослужителите следва да се припомни, че подобна норма вече е обявена от Конституционния съд като противоконституционна.

Това предложение би довело до ограничаване на правото на митрополитите да ръкополагат свещенослужители въз основа на критериите на вътрешното (канонично) право на Църквата и би представлявало груба намеса на държавата във вътрешните дела на вероизповеданията. Ръкоположението на свещенослужител не може да бъде обвързано с гражданство, тъй като Църквата не е основана на национален, а на съборен принцип. В каноничното право на Църквата не съществуват национални църкви, а автокефални църкви.Категорично това изискване не може да бъде приложено и за епархиите на БПЦ – БП, чийто диоцез се разпростира извън границите на България.

12. 12. В законопроекта на патриотите, чл. 11 ал. 2, с която накрая се добавя: „а за проповедите и във всички останали случаи се използва задължително официалният български език“. Този законов текст ще създаде непреодолим проблем за съвместното служение с представителите на поместените православни църкви и на междуцърковните отношения. Богослужението и проповедта не могат да бъдат разграничавани, защото са обусловени. Богослужебен език в БПЦ – БП е църковнославянският. В България има представителства и храмове на чужди православни църкви, където богослужения, проповеди и прочее се извършват на съответния език – гръцки, румънски, руски.

13. В законопроекта на „патриотите” е предвидено следното изменение: „Не се допуска извършването на публични религиозни обреди в сграда или нейно помещение, които не са предназначени за извършване на религиозна дейност“. Това влиза в колизия със свободата на вероизразяването, гарантирана с нормата на чл. 6 ал. 2 от Конституцията, както и с нормата на чл. 2 ал. 1 от ЗВ, даваща легално определение на правото на вероизповедание. Тази норма поставя забрана за осъществяване на частни и обществени богослужения, които се осъществяват по покана от православните християни както в домовете им, така и в публични сгради.

Как ще се провежда освещаването на бойните знамена, как ще се прави ежегодният водосвет и хвърляне на кръста за празника Богоявление, как ще се извършват опела и погребения в селища, в които няма храмове, как ще се извършва света Литургия на открито или на места, на които няма изградени храмове?

ІV. Относно субсидирането от държавата на средства за заплати на свещенослужителите

14. Основният мотив, който се посочва, е, че по този начин ще се ограничи субсидирането от чужбина и това гарантирало националната сигурност.

Чрез действащото законодателство националната сигурност е достатъчно гарантирана, а и предвидените ограничения за даряване от чужди държави и чужди юридически лица може да бъдат заобикаляни чрез прехвърляне на средства на български юридически или физически лица. Даряването от български физически лица няма как да бъде ограничено. Дарението в зависимост от предмета му е неформална сделка и може да се осъществи чрез простото предаване и няма как да се установи какво и как е дадено. 

15. Законопроектът на тримата политически лидери не определя справедлив и обективен критерий за разпределението на държавната субсидия за заплати. По данни на последното преброяване, извършено през 2011 г., населението на България е 7 364 570. От тях 4 374 135 са православни, 577 139 са мохамедани, 48 945 са католици, 64 476 са протестанти, 706 са юдеи, 1715 са армено-грегорианци, 9023 – друго изповедание, 272 264 сочат, че нямат вероизповедание, и 409 898 сочат, че не се самоопределят. Видно от броя на населението на Република България държавна субсидия ще получат само православните и мохамеданите.

Православните от 2001 до 2011 г. са намалели от 6 552 751 на 4 374 135, както и мохамеданите от 966 978 на 577 139. В §14 от Преходните и заключителни разпоредби е посочено, че държавната субсидия за 2018 г. за всяко вероизповедание се определя съгласно чл. 21 ал. 5 при размер на 10 лв. за едно самоопределило се лице. Това означава, че мохамеданите ще получат пълния размер на дължащата им се субсидия – т.е. 577 139 лв. При 4 374 135 милиона православни, ако го няма прага от 15 000 000 лева, както се предлага в проекта на народните представители Цв. Цветанов, К. Нинова и Карадайъ, на тях биха им се полагали 43 741 350 лева (четиридесет и три милиона седемстотин четиридесет и една хиляди и триста и петдесет лева). Следователно съобразно числеността си православните ще получат много по-малко от мохамеданите, ако има праг от 15 милиона. Затова следва да се приеме друг, принципен начин на разпределение на субсидията. Трябва да се посочи, че нормата е дискриминационна спрямо другите вероизповедания.

16. Субсидирането на вероизповеданията от държавния бюджет, без това да е обсъждано с вероизповеданията, постави много въпроси в обществото и настрои групи от хора срещу БПЦ, които имат вероятно по-сериозни основания да получат възнаграждения от държавния бюджет. Това законодателно предложение настройва хората срещу БПЦ, а всичко можеше да бъде направено през Закона за държавния бюджет, както и досега вероизповеданията са били субсидирани. М. Йоан в Комисията по вероизповеданията и правата на човека постави въпроса за формулировката на понятието „заплати за свещениците“, че е проблемно, защото това рефлектира върху определени вътрешни въпроси в Църквата и нейната йерархия.