Какво означава да вярваме в Йоан 3:16?

Крег С. Киинър

Йоан  3:16 наистина говори  за спасението от греховете чрез вяра в Исуса, както и ние го разбираме. Но ние не можем да разберем значението на този стих ако не прочетем цялото евангелие на Йоан. Останалата част от евангелието хвърля светлина върху значението на думата „свят” в този стих (примерно, стихът се отнася за самаряните –виж 4:42 в контекста), върху това как Бог изразява своята любов (чрез описанието на кръста), както и други теми.

В Йоан 3:16  ние обръщаме внимание на това какво означава да имаш спасителна вяра. Някой може да каже, че вярва в Исус и да посещава църква един път годишно продължавайки да живее в грях. Този човек наистина ли е християнин? Какво наистина означава „да вярваме” в Исус?

Останалата част от евангелието ни обяснява какво има в предвид Исус под спасителна вяра. Точно преди стиха за обръщението към вярата (Йн 3:16) Йоан ни говори за някои неистински вярващи. Много хора бяха впечатлени от чудесата на Христос и „повярваха” в Него, но Исус отказа да им се довери, защото знаеше какво има вътре в тях (Йн 2:23-25). Те имаха вяра, но това не беше спасителна вяра.

Какво става, когато някой изповяда вярата си в Христа, но по-късно се отрече от Него и стане мюсюлманин или започне да се покланя на древните азиатски богове? Дали първоначалната изповед на вяра е достатъчна, за да ги спаси на края. Този въпрос не е труден за отговаряне като се има в предвид останалата част от евангелието на Йоан, въпреки че някои от нас може да не хареса отговора. В Евангелието от Йоан, някои от онези, които слушаха Исус „повярваха в него”, но Той ги предупреди да продължат да ходят в словото Му, въпреки че те  бяха вече  Негови ученици (Йн 8:30-32). До края на самата глава се оказва, че тези слушатели са били неверни: те всъщност искаха да убият Исус (Йн 8:59). По-късно Исус ги предупреди, че онези, които не продължат да ходят в Него ще бъдат изхвърлени  (15:4-6). В евангелието на Йоан, истинската спасителна вяра е онази вяра, която устоява до края.

Целта за написването на Евангелието от Йоан е да достигне до читателите, които никога не са виждали Исус, за да могат да достигнат до по-дълбоко ниво на вярата. Вяра, която ще бъде достатъчно силна да следва Исус до края  (Йн 20:30-31). Йоан прави този коментар веднага след като разказва за кулминационната изповед на вяра.  Исус призовава Тома да „вярва”, а Тома изразява своята вяра като нарича Исус „Господ мой и Бог мой “ (Йн 20:27-28). В Евангелието от  Йоан се набляга на божествеността на Исус (Йн 1:1, 18; 8:58). Но това е кулминацията на всички други изповеди в това евангелие (1:29, 36, 49; 6:69): Той е Бог.

Същността на вярата на Тома е правилна, но Йоан иска повече от своите читатели. Правилната информация за Исус е необходима, но сама по себе си правилната информация не винаги представлява силна вяра. Тома повярва, защото видя, но Исус казва, че той иска по-голяма вяра, която може да повярва преди да види (Йн 20:29). Читателите на евангелието от Йоан вярват, защото авторът свидетелства като очевидци (Йн 20:30-31), за това което е потвърдено чрез силата на Святия Дух  (Йн 15:26-16:15).

В Йоан 3:16 се говори за това, че спасителната вяра не е само една единствена молитва, след което можем да си вървим по пътя и да забравим за Исус до края на живота си. Спасителната вяра обгръща Исус с такава изчерпателна зависимост заради онова, което е направил за нас, че ние изграждаме своя живот върху истината на Неговите думи.

д-р Крег Кийнър е професор по Нов Завет в Eastern Seminary. Този текст е публикуван в зимното издание на списание Pneuma Review през 2004. Pneuma Review  е списание, което се издава на всеки четири месеца и съдържа статии по теология, подходящи за петдесятни и харизматични служения и водачи.