Страх и срам

Снощи бях на редовното молитвено събиране в голяма църква в голям български град. Имаше доста хора на различна възраст, но след проповедта, във времето за молитва, единствено две млади момичета и съпругата на говорителя се помолиха на глас за това, което Бог бе вложил в сърцата им. Останалите в залата, включително и аз пропуснахме да издигнем гласа си, въпреки многото лични и обществени нужди. Едно от тези две момичета, които се помоли на глас, много проницателно усети каква е духовната обстановка в залата и заповяда на всеки страх да напусне.

Аз намерих за себе си няколко причини (едната от които си беше срам) да не се моля на глас и си замълчах. След службата, в разговора ми с един от членовете на църквата си говорехме за неща свързани с моята работа и аз казах нещо, от което не само че почувствах срам, но и прекарах останалата част от разговора ни в опит да се оправдая за моето невежество.

Явно е, че страха и срама се едни от най-големите врагове, които ни пречат да изпълним Божията воля за живота ни. Аз лично много пъти съм чел, слушал съм проповеди и поучения, молил съм се за освобождение от тези неща, гонил съм духове на страх и срам, изповядвал съм стиха, в който се казва, че Бог не ни е дал дух на страх, а на сила, любов и здрав разум, и въпреки това отново и отново тези гиганти се изправят срещу мен и често надделяват в отделни ситуации.

Не случайно в Божието слово около 365 пъти се казва да не се страхуваме и на много места се говори за срама, особено когато се срамуваме от Бог и неговите заповеди пред други хора. Знаем и историята за грехопадението на нашите предци Адам и Ева и за негативните последствия за всички нас, като техни потомци.

Истината е, че и днес, како и преди, Бог търси всеки един от нас и ни пита: „Къде си?” (Битие 3:9)
Проблема е, че често ние, подобно на Адам му отговаряме: „Чух гласа Ти в градината и се уплаших, защото съм гол; и се скрих.” (Битие 3:10)

Предполагам, че коренът на нашите страхове и срам, които почти винаги вървят ръка за ръка и ни карат да се крием и отдалечаваме от Бог е именно нашата духовна голота причинена от нашето непокорство на Божиите заповеди. „А Бог му рече: Кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, от което ти заповядах да не ядеш?” (Битие 3:11)

И всички знаем, че Бог решава проблема с голотата на Адам и Ева, като ги облича с дрехи от кожата на първата изкупителна жертва за този първи грях на човека.

Днес отново Бог иска да скрие духовната ни голота, която ни кара да се страхуваме и срамуваме, чрез праведността на Господ Исус Христос, който умря за нашите грехове. Но за да позволим на Бог да скрие всяка една наша духовна голота, ние трябва да му дадем съгласието си и да му позволим (понеже Бог се съобразява със свободната воля, която ни е дал) да облече, покрие и поеме контрола над всяка една област от нашия живот.

Аз лично често се моля с подобна молитва, даваща повече права на Бога в живота ми:
Господи Исусе Христе,
Аз осъзнавам нуждата си от теб и те приемам за мой Господ, мой Спасител, мой Изкупител, и мой Освободител.
Каня те сега да бъдеш Господ на всяка област от живота ми:
Господ на умът ми, мислите ми и умственото ми здраве
Господ на тялото ми и физическото ми здраве
Господ на духът ми и всичкото ми поклонение към Теб
Господ на семейството ми и всичките ми взаимоотношения
Господ на сексуалността ми и нейното изразяване
Господ на работата ми и служението ми към теб
Господ на всичките ми финанси
Господ на всичките ми материални блага и нужди
Господ на всичките ми емоции и реакции
Господ на свободната ми воля и всичките ми решения
Господ на начина и времето на моята среща с теб
Благодаря ти, че твоята кръв се проля за да мога да бъда свободен
Амин!