Шифърът на Леонардо

“Шифърът на Леонардо“ се е появил в списъка на бестселърите на Ню Йорк Таймс от неговото издаване през април 2003 г. За по-малко от две години той става бестселър в 150 държави и е една от най-четените книги на нашето време.

Авторът Дан Браун е направил това, което много автори мечтаят да сторят. Той е написал книга, за която “всеки” говори. По цял свят хората дискутират неговата ескалираща мистерия за убийство, която занимава читателите с провокативни теории относно история, религия и изкуства.

Този роман, обаче е повече от едно поредно четиво за мистерия на убийство. “Шифърът на Леонардо” е теория на конспирацията, която кара много читатели да се чудят дали всичко, което те са вярвали за Христос и Библията е правилно.

Eдин резенцент е казал: “Това е една от тези редки книги, които се появяват и те карат да си задаваш въпроси относно всичко, което си си мислил, че знаеш за религията, изкуствата и това, което са те учили в училище. Тя е динамична, завладяваща и е просто невъзможно да я захвърлиш.”

“Шифърът на Леонардо” започва с дълъг списък от твърдения и тогава една “страница с факти” оставя впечатлението, че романът е основан на внимателно изследване на малко познати факти.

Един от главните герои на книгата е Робърт Лангдън, воъбражаем харвардски професор по религиозна символика. Прекарвайки години на изследвания, професорът твърди, че за периода от 1 700 години, от църквата е била скрита действителната истина за Исус. Неговите възгледи по-късно дават отражение върху въображаемия британски кралски историк, споменат като сър Лий Тийбинг, който казва неща от рода на: “почти всичко, което нашите бащи са мислили за Христос, е лъжа” (Шифърът на Леонардо, стр. 235).

Заглавието на книгата идва от твърдението, че Леонардо да Винчи – заедно с други бележити личности като сър Айзък Нютон и Виктор Юго – е бил член на тайно общество, на което е поверена истината за Исус. Тайната на тази група (Приоратът на Сион) е тази, че Исус е имал дъщеря от Мария Магдалена. Мария, според Приората, била истинският свят Граал, който носи царската кръв на Исус на земята. Това, според професора е факт, заради който църквата ще убива, за да го потули.

Това, което много читатели забравят да имат предвид е факта, че “Шифърът на Леонардо” е измислица. По-лошото е това, че историята не се основава на внимателно изследване, но на документална измама, представена като истина. Идеята, че Леонардо е бил член на Приората на Сион е основана на документ, доказан от френската съдебна палата, че е фалшификация и измама (The Truth Behind The Da Vinci Code by Richard Abanes, Harvest House Publishers, pp. 48-57).
“Шифърът на Леонардо”, който е “алтернативен поглед на историята”, също така лъжливо твърди, че Исус не е считан за Бог до четвърти век, когато римският император Констанин решил, че ще бъде в негов собствен политически интерес да обедини империята като даде на Исус “недостъпна мантия на божественост”, (The Da Vinci Code, p. 233).

За да направи това твърдение правдоподобно, воъбражемият историк Тийбинг казва: “Най-силния момент в християнската история” е този, когато “Константин се разпорежда и финансира една нова Библия, която изпуска тези истини, които говорят за Христовите човешки черти и украсява тези истини, които Го правят богоподобен. По-ранните евангелия били обявени за незаконни, събрани и изгорени”. (The Da Vinci Code, p.234).

“Шифърът на Леонардо”, твърди, че някои от документите, които Константин се е опитал да унищожи, са успели да оцелеят в свитъци, открити през 1945 г. в Наг Хамади, Египет. Тези свитъци са, както се твърди “ярка светлина, осияваща историческите несъответствия и измислици, ясно потвърждаваща, че съвременната Библия е била съставена и редактирана от хора, които притежават политическа цел – да представят божествеността на човекът Исус Христос и Неговото влияние, за да затвърдят тяхната собствена власт”. (The Da Vinci Code, p.234).

Древните текстове, открити в Наг Хамади обаче не били “загубените книги от Библията”, както твърди Тийбинг. Те били писания на мистериозна религия, позната като гностицизъм. Гностиците гледат на духа като добро, а на материята като зло. Те отричат физическото тяло и разпятието на Христос и наблягат на тайното познание, получено само от тези, които се включат в религията. Ранната църква отхвърляла техните учения много преди император Константин.

Но дори ако “Шифърът на Леонардо” не подлежи на внимателно изследване, възможно ли е Библията да бъде изменена през хилядите години на безбройни копия и версии? Това е типът въпроси, който най-добре може да бъде отговорен от тези, които са приложили принципите на науката към доказателствата на ръкописите. Учени прекарват живота си, изслевайки всички възможни ръкописи и части от ръкописи. Те отбелязват и очертават всички вариации на произношение или начин на изразяване, които показват, че в групата ръкописи, които са били размножени, те идват от един и същ източник. Като добавка те анализират писанията от второ и трето-вековните църковни отци, които са оставили обширни цитати от Писанията, които те са чели и изучавали.

На основата на подобно проучване, учените ни убеждават, че нашата Библия е най-благонадеждното представяне на оригиналните писания. В “Новозаветните документи: надеждни ли са те” Ф. Ф. Брус пише: “За да обобщим, ние може да се позовем на твърдението на покойния сър Фредерик Кенион, учен, чийто авторитет по древни ръкописи е неповторим: “Тогава интервалът между датата на оригиналното съставяне и най-ранното съществуващо доказателство става твърде малък, за да бъде незначителен и последната база за някои съмнения, че Писанията са дошли при нас реално както са били написани, сега може да бъде премахната. Автентичността и общата цялостност на книгите на Новия Завет може да бъдат разгледани като окончателно потвърдени”.
(http://www.worldinvisible.com/library/ffbruce/ntdocrli/ntdocont.htm; The Bible and Archaeology, New York and London: Harper, 1940).

Облягайки се на подобно доказателство, Библията също си остава като най-продаваната и най-четената книга на всички времена в целия свят. Тези, които я оспорват идват и си отиват. Това, което остава, са думите на тези, които са били готови да умрат за техните твърдения, че са били лични свидетели на живота, пълен с чудеса, смъртта и възкресението на Божия Син. Един от тези свидетел е писал: “Защото, когато ви обявихме силата и пришествието на нашия Господ Исус Христос, ние не следвахме хитро измислени басни, а бяхме очевидци на Неговото величие.” (ІІ Петр. 1:16).