СИЛАТА НА БОЖИЕТО ПОМАЗАНИЕ

П-р Николай Стефанов

Наскоро ми беше зададен един въпрос, на който не можах да отговоря на момента, но ме накара да се замисля и да изследвам Божието Слово, за да намеря правилния отговор. Между другото, когато търсите отговор на труден въпрос, по-добре е да се обърнете директно към Божието Слово, вместо да търсите мнението на човек. Не казвам, че не е добре да се съветваме с други хора, но дори, когато получите добър съвет от човек, помнете, че това е само човешко мнение. Всичко, което се разминава с това, което ни учи цялото Божие Слово (а не само един или два стиха от Него), трябва да го отхвърлим, защото не заслужава нашето време и внимание.
Въпросът, който ми беше зададен е: „Може ли човек, който се занимава с врачуване и магии да ни нанесе проклятие?”

Също така от срещи и разговори с хора от църквата виждам, че много вярващи се борят с различни страхове в себе си. Днес желая да говоря за силата на Божието помазание. Божието помазание е нещо колкото реално, толкова и непознато на много хора. За някои то е нещо мистично и непознато. Когато говорят за помазанието чак тръпки могат да те побият.

Както става с много други Библейски истини, темата за помазанието има своите крайности от издигането на помазанието на пиедестала на идолопоклонство до пълното отричане на неговото съществуване и значение в Християнския ни живот. Много бях впечатлен и предизвикан в мисленето си от това, което Джим Кентълон казва за помазанието: „Ти или си помазан или не си! Няма много или малко помазан човек.”

Аз вярвам, че Божието помазание е нещо реално, нещо истинско, нещо от което всеки един от нас се нуждае за един успешен Християнски живот. За помазанието може да се говори много, но днес желая да фокусирам вниманието ни върху живота на един от известните Библейски герои и да видим какво Божието помазание означаваше за него.

1 Царе 16:1-13: „Тогава Господ каза на Самуил: Докога ще плачеш за Саул, тъй като Аз съм го отхвърлил да не царува над Израел? Напълни рога си с миро и иди; Аз те изпращам при витлеемеца Есей; защото Си промислих цар от неговите синове. А Самуил отвърна: Как да ида? Ако чуе Саул, ще ме убие. И Господ каза: Вземи със себе си телица и кажи: Дойдох да пожертвам на Господа;  и покани Есей на жертвата. Тогава Аз ще ти покажа какво да правиш; и ще помажеш този, когото ти посоча по име. Самуил направи каквото каза Господ и отиде във Витлеем. А градските старейшини го посрещнаха разтреперани и го запитаха: С мир ли идваш? Той отговори: С мир. Идвам да пожертвам на Господа. Осветете се и елате с мен на жертвата. И той освети Есей и синовете му и ги покани на жертвата. И когато те влизаха и Самуил видя Елиав, си каза: Със сигурност този е помазаникът, когото Господ е избрал. Но Господ каза на Самуил: Не гледай на лицето му, нито на високият му ръст, понеже съм го отхвърлил. Защото не гледам, както гледа човек; понеже човек гледа на лице, а Господ гледа на сърце. Тогава Есей повика Авинадав и го накара да мине пред Самуил. А Самуил каза: И този не е избрал Господ. Тогава Есей накара Сама да мине; но Самуил каза: Нито пък този е избраникът на Господ. И Есей накара да минат и седемте му сина пред Самуил; но Самуил каза на Есей: Господ не е избрал тези. Тогава Самуил запита Есей: Всичките ти синове ли присъстват тук? Есей отговори: Остава само най-младият. Той пасе овцете. А Самуил му каза: Прати да го доведат; защото няма да седнем около трапезата, докато той не дойде тук. И Есей изпрати и го доведоха. Той беше рус, с хубави очи и красив наглед. И Господ каза: Стани, помажи го, защото това е той. Тогава Самуил взе рога с мирото и го помаза пред братята му; и Господният Дух дойде със сила върху Давид от същия ден и нататък. Тогава Самуил стана и си отиде в Рама.”

От прочетения текст можем да научим някои важни принципи за Божието помазание:

1. Божието помазание върху човек е за определено служение или задача, която Бог има за този човек.
Няма помазание за духовен супермен. Помазанието е върху определен човек за определено нещо.
Някои имат помазание за:
•  Водене/управляване – те са естествени лидери.
•  Бизнес – знаят как да печелят пари.
•  Проповядване – могат да проповядват без подготовка и без записки.
•  Пророческо служение – виждат нещата в пророчески аспект.
•  Поучаване и изучаване.
•  Да служат в неделното училище.
•  Даване на пари, време, ресурси.
•  Служене/слугуване.
•  Пеене или свирене.
•  Молитва и ходатайство и т.н.

Бог каза на пророк Самуил да помаже Давид за цар. С това помазание дойде и помазанието да бъде добър лидер, да има помазание за водене и печелене на битки и войни, да взема мъдри решения, да има авторитет и власт над хората, които трябваше да води.

Първото нещо, на което трябва да имате отговор относно помазанието е: „Помазан ли съм аз от Бог и за какво съм помазан? Какъв е смисълът на моя живот? Защо съм тук на тази земя? Защо вярвам и ходя на църква?”

Докато в Стария Завет Божият Дух помазваше само определени хора, в Новия Завет нещата стоят по съвсем различен начин. Всеки вярващ, който е кръстен със Святия Дух, е помазан за някакво служение. Исус поучаваше, че всеки вярващ е помазан да прави поне едно нещо, а някои имат помазание и за повече неща. Давид добре знаеше момента, в който беше помазан за цар. Той можеше да посочи деня, когато това стана.

Аз също помня момента, в който Бог ме помаза да правя това, което правя за Него. В мен няма съмнение за какво ме е помазал Бог и какво очаква Той от мен. Ти имаш ли такъв момент в живота си, когато знаеш, че знаеш, че знаеш, че знаеш, че Бог е излял помазанието Си върху теб?

Обикновено този момент е толкова специален в живота ни, че той никога не може да се забрави.
•  Давид – пророкът (вторият след царя и първият в духовната йерархия) на Израел лично дойде да го помаже за цар.
•  Мойсей – горящият храст.
•  Савел – срещата с Исус по пътя за Дамаск.

Но не винаги помазанието идва с гръм и трясък. Бог е суверен и Той прави нещата с всеки по различен начин. Ако досега се луташ и не знаеш дали си помазан и за какво си помазан, помоли Бог да ти покаже ясно защо те е създал. Отговорът на този въпрос ще премахне от теб объркването и несигурността относно твоето бъдеще и ще ти помогне в подреждането на твоите приоритети.

2. Когато Бог помазва някой за нещо, той не се интересува от външния му вид или неговите способности, но по-важно за Бог е сърцето му.
Според човешките стандарти, Давид не беше най-подходящият кандидат за цар. Дори един от най-известните пророци в Израел се заблуди и очакваше някой от по-големите братя на Давид да е човекът, който Бог го беше изпратил да помаже. Тъй като Саул беше висок и с привлекателна външност, той беше много впечатляваща гледка за хората. Със своя външен вид той вдъхваше респект в останалите. Вероятно Самуил търсеше някой, който поне малко да прилича на Саул. Но Бог го научи на урок, че помазанието не е за най-харизматичните или най-способните и надарените, а за тези, които имат чисто и угодно на бога сърце.

3. Помазанието за дадено служение или позиция не означава, че си готов веднага да встъпиш в нея.
Това, че си помазан да свириш или да пееш добре, не те прави автоматично ръководител на хвалението. Това, че можеш да проповядваш или да водиш добре, не те прави автоматично пастор или лидер в църквата.

Давид не стана веднага цар.
•  Минаха години, някои от които много тежки за Давид, преди той да се възкачи на трона.
•  Той премина през много трудности и изпитания.
•  Имаше моменти, когато животът му не беше само в опасност, но и на косъм.
•  Давид падаше, но след това ставаше и продължаваше.
•  Той трябваше да научи много от житейските уроци по трудния начин.

Но Давид имаше момент от живота си, към който можеше да се обърне назад и да си припомни за помазанието, което беше излято върху него. Той имаше момент, към който можеше да се върне и да си спомни Божиите обещания. Давид беше помазан за цар на Израел и никой и нищо не можеше да спре по какъвто и да е начин Божията воля да се изпълни. Помазанието го държеше в безопасност за да изпълни това, за което го беше помазал Бог.

Помазването в Стария Завет се правеше с цел някой или нещо да се посвети и отдели за служба на Господа. Бог изпрати Самуил да помаже Давид за цар, защото Бог искаше Давид да бъде следващия цар и Бог така подреди живота му, че това се изпълни, въпреки че много често Давид попадаше в ситуации, които бяха много тежки и опасни за него.

Аз вярвам, че Бог не хаби Своето помазание. Ако Той помаже някой за нещо, Бог ще направи така, че Неговата воля да бъде изпълнена, независимо от обстоятелствата, в които можем да попаднем.

4. Какво направи божието помазание за Давид?
•  Запази го от проклятията на Голиат и на Семей. В 1 Царе 17 гл. се казва, че когато Давид излезе да се бие с Голиат, той не само го презря, но и го прокле. Той не само го прокле, но в ст. 43 се казва, че го прокле с боговете си. Т.е. Голиат, освен физическата сила, която притежаваше и по неоспорим начин превъзхождаше силата на Давид, употреби и силата на демоните и идолите, на които служеше срещу Божия помазаник Давид, но нямаше ефект. По-късно в живота на Давид един друг човек го прокле. Неговото име беше Семей (2 Царе 16:5). Той прокле Давид, когато той бягаше от сина си Авесалом, който се беше разбунтувал. Но неговото проклятие нямаше никакъв ефект върху Давид. Божието помазание ни прави по-силни и от най-силния човек,  духовна сила или власт, която може да се надигне против нас. Няма думи, магии или проклятия, които да са насочени срещу нас, които да имат успех, ако ние изпълняваме Божията воля и имаме Неговото помазание.

Наскоро четох историята на едно момиче, което отива като мисионерка в Аляска. Чрез нея повярва един човек на име Сила. Един ден той имал среща по време на лов с един шаман, който се занимавал с това да поставя проклятия върху хора. Сила му свидетелствал, че Божията сила е много по-велика от неговата демонична сила, но това само разгневило шамана и той се опитал да го прокълне. Вместо върху Сила, проклятието обаче, се стоварило върху самия шаман и той се разболял много тежко. Почти веднага той изпратил да извикат Сила и му казал: „Силата на твоя Исус е много по-силна от силите, с които аз работя. Моля те да се помолиш за мен.” Сила се помолил и почти моментално болките освободили шамана.

•  Спаси живота му в битката с Голиат. Давид нямаше никакъв шанс с човешката си сила да победи Голиат. Но не случайно, малко преди тази битка Бог беше изпратил пророк Самуил да го помаже за цар. По това време той беше още твърде млад да заеме царския престол, но аз вярвам че това специално помазание му даде дързостта и смелостта да застане сам срещу великана Голиат.

Нима в Израел по това време нямаше по-силни мъже от Давид? Защо никой друг не се осмели да излезе и да застане срещу великана? Защото Божието помазание по това време беше с Давид. Дори цар Саул, който беше избраника на народа заради силата си и качествата си, не се осмели да излезе срещу Голиат. Божието помазание се беше вдигнало от него и той нямаше смелостта да се изправи срещу врага, който го предизвикваше ден след ден.

Но Давид, едно малко момче, овчарче, което дори не знаеше как да борави с истинско оръжие, дори не се замисли дали да отговори на предизвикателството на филистимеца или не. Защо?  Защото той беше помазан от Бог.
Помазанието го правеше:
•  да бъде по-различен от другите.
•  да мисли по-различно от тях.
•  да възприема обстановката по по-различен начин.
•  да действа по-различно от тях.
•  насочи камъка от прашката на Давид в челото на Голиат

Голиат имаше най-модерното за времето си военно снаряжение. Той беше така добре екипиран, че практически беше невъзможно да бъде наранен. Историци-изследователи казват, че единственото място по цялото му тяло, което не е било защитено е било около очите му, откъдето е трябвало да вижда.

Това не уплаши Давид. Той тръгна със своята прашка, взе пет камъка от реката и още с първия уби Голиат. Аз вярвам, че Божието помазание не само опази живота на Давид в тази ситуация, но също и направи камъка да удари филистимеца на точното място.

Много често ние гледаме на нещата, които се изправят като великани срещу нас с човешките си очи и се опитваме да обработим информацията, която сетивата ни подават към нашия ум с нашата човешка логика. И много пъти се оказва, че сме сгрешили в нашата преценка или че сме изключили Бог и това, което Той има да каже за ситуацията. Да, Бог ни е дал ум, разум и логика, но ние не трябва да ги оставяме да ограбват вярата ни за неща, които изглеждат невъзможни по човешки. Ако Бог искаше сами да се справяме със всяка ситуация в живота си, нямаше да имаме нужда от Него и от Неговото помазание.

•  Направи едно по-нищожно и примитивно оръжие (прашка) да стане по-успешно оръжие от свръхмодерната военна екипировка на Голиат. Голиат презря Давид и неговото оръжие. Той се подигра на Давид за оръжието, с което той беше излязъл да се бие срещу него. Но Бог направи така, че това, което беше презряното и по-слабото  по човешки да бъде по-силното и успешно оръжие в битката. Бог често използва слабите неща на този свят, за да посрами силните.

Сега като семейство четем свидетелствата на един шведски мисионер в Южна Корея през 60-те год. от миналия век и проблемите, които е имал с правителството. Много пъти е трябвало да застава срещу хора с голяма власт и влияние, от които е зависело дори неговото оставане като мисионер в Корея. Но всеки път Бог му е давал изходен път, защото Божието помазание е било върху него да изпълни мисията, с която Бог го е изпратил там.

Помнете, че няма значение какво имаме или какво нямаме. Когато Господ е с нас и когато имаме Неговото помазание на наша страна, никой не може да ни победи, независимо колко силни и влиятелни са те.

•  Даде му благоволение дори с враговете му, когато Саул го търсеше, за да вземе живота му. По-късно в живота на Давид се наложи да отиде и да живее при враговете на Израел. Бог обърна сърцето им да не го убият, но дори да станат негови избавители от преследващия го Саул. Защо? Защото Божието помазание пазеше Давид за времето, когато той трябваше да заеме трона.
Аз вярвам, че в дадени моменти Бог може да обърне сърцето дори на хора, които са врагове на евангелието, за да изпълни Своята воля. Помнете, че Божието помазание може да обърне дори сърцата на Божиите врагове да станат ваши помощници за изпълняването на Божия призив в живота ви.

•  Пазеше и дори криеше Давид, когато Саул го преследваше. На няколко пъти Саул беше в непосредствена близост до Давид и неговите хора. Единият път дори влезе в пещерата, в която те се криеха. Аз вярвам, че отново Божието помазание беше това, което скри Давид и хората му, както и животните, които бяха с тях от Саул и неговата армия.

•  Помогна му да победи всичките врагове на Израел, дори тези, които до този момент бяха по-силни от тях. Като цар, Давид трябваше да се бие с армии много по-силни от неговата. Но всеки път побеждаваше той и неговата армия. Бог му даваше план как дори с по-малобройна и по-слаба армия да побеждава във всяка битка. Защо? Защото Бог го беше помазал за това време и за тази мисия – да освободи териториите на Израел, които бяха завзети от враговете им и да отблъсне тези армии, които се опитваха да ги притесняват.

Няма значение колко силни и колко на брой врагове се изправят срещу нас, когато ние изпълняваме Неговата воля за живота си, тогава Неговото помазание е това, което ще ни избави от всички тях.

•  Запази го от бунта и преследването на сина му Авесалом. Когато Авесалом се разбунтува и реши да вземе властта от баща си насилствено, Давид трябваше да бяга за живота си. Авесалом не беше помазан за цар. Бог не беше избрал него да води народа след Давид. Затова, когато той се изправи срещу Давид, Божият помазаник, Авесалом просто нямаше никакъв шанс. Това, което беше планувал да направи с баща си се обърна и постигна него.

•  Запази го от бунта на Савей, Вихревия син – 2 Царе 20. По-късно и един друг мъж на име Савей се разбунтува срещу Давид и неговия дом. Но и той не можеше да се бори срещу Божия помазаник Давид. Ако Божието помазание можа да опази Давид, искам да ви насърча, че то може да опази и всеки един от нас. Няма значение през какви битки ще преминем или какви врагове се изправят на пътя ни, ако сме в Божията воля и я изпълняваме, той ще ни опази и няма да допусне с нас да стане нещо, което не е в Неговата воля за нас. Не ме разбирайте погрешно. Не казвам, че в живота ви трудни моменти няма да има. Напротив, ще има. Но искам да ви насърча, че Божието помазание е по-силно от всичко и то ще ви опази да изпълните Божията воля и призив за живота си.