КАК ДА ЗАДЪРЖИМ ПОБЕДАТА
П-р Николай Стефанов
Последните три седмици разгледахме някои много важни истини относно дявола и неговите демони. Говорих за победата, която имаме над тях, поради това, което Исус направи на кръста. Също така говорихме за начините, по които те могат да спечелят победа над нас и те са чрез страх, измама и манипулация.
Желая да ви запитам колко от вас бяха изпитани през изминалата седмица по един или друг начин относно нещата, за които говорих миналата неделя? Аз бях изпитан още на следващия ден.
Дяволът и неговите демони ще се опитват по всякакъв начин, дори и чрез най-близките ни, дори и чрез цитати от Божието Слово, дори и чрез заплахи, да ни отнемат победата, която Исус ни е дал. Ако ние се поддадем на изкушението или на съблазънта и не устоим докрай, изгубваме всичко, което Исус е извоювал на кръста за нас.
Трябва да живеем с откровението, че Исус Христос ни е дал съвършената победа над дявола и неговите демонични сили. Той вече е направил Своята част. Нашата част е да прилагаме в действие тази победа и да отстояваме победата като живеем живота си като победоносни християни.
За да живеем в победата на Исус, ние първо трябва да знаем кои сме в Него – каква е нашата позиция в Неговото царство. Когато човек се новороди и приеме Христос в сърцето си, той става част от Божието семейство тук на земята. Неговото име се записва в Книгата на живота.
Поради тази позиция, ние имаме божествен авторитет да се съпротивяваме и да заповядваме на нашите духовни врагове – дявола и неговите демони и те са длъжни да се покоряват. Това е много вълнуваща и важна истина, която трябва да стане откровение в живота на всеки вярващ.
І. БОЖЕСТВЕН АВТОРИТЕТ
В Лука 10 гл. се разказва историята за 70-те ученика, които Исус изпрати да проповядват Благата вест за Божието царство. Те всички се върнаха много развълнувани и с радост разказваха как дори и демоните им се покорявали, когато ги изгонвали в името на Исус. Господ им отговори с едни много неестествени, но важни думи: “Обаче недейте се радва на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, задето имената ви са записани на небесата”. Лука 10:20.
– ВЗАИМООТНОШЕНИЕТО ДАВА АВТОРИТЕТ И ВЛАСТ
Източникът на техния авторитет не беше просто изговарянето на името на Исус, но във взаимоотношението им с Него. Ние не трябва да основаваме вярата си върху някакви “магически” думички или формули. За да се изправим лице в лице с врага, е необходимо нещо повече от казването на правилните думи или фрази. Нужно ни е правилното взаимоотношение със Всемогъщия Бог.
Първородният син на царицата на Англия Елизабет притежава голямо влияние и авторитет в царство Великобритания. Когато царицата го изпрати да я представлява, неговото взаимоотношение с нея, прави думите му да носят голям авторитет. Защо? Със сигурност не само, защото той казва: “Идвам в името на царица Елизабет!”
Ако вие и аз застанем пред Британския парламент и кажем думите: “Аз идвам в името царица Елизабет!”, ефектът ще бъде много по-различен от този, когато същите думи излязат от устата на първородния й син. Нашите думи към демоните ще имат правилния ефект само и единствено тогава, когато имаме правилните взаимоотношения с Исус.
В Деян. 19 гл. се описва един случай, когато седемте сина на един от главните свещеници на име Скева решиха да изпробват дали това, което Павел правеше при изгонването да духове ще работи и за тях. Те заповядаха на един зъл дух да напусне обладания от него човек “В ИМЕТО НА ИСУС, Когото Павел проповядва”.
Демонът се разгневи на това фалшиво използване на името на Исус, защото той много добре знаеше, че тези момчета нямаха никакво взаимоотношение с Исус. Той изпълни обладания от него човек със свръхестествена сила и жестоко нарани и седемте момчета. Те използваха правилните думи, но нямаха правилното взаимоотношение с Исус. Техните имена не бяха записани в небесната книга на живота.
– ИМЕНАТА, ЗАПИСАНИ В НЕБЕТО
Интересно е да отбележим, че имената на Исус и ап. Павел бяха добре познати на злите духове. Техните имена бяха записани на небето. Ако твоето име също е записано там и ходиш в покорство и вяра, ти също ще имаш авторитета и силата да се съпротивяваш на дявола и той ще бяга от теб!
– АКО ИМЕТО ТИ Е ЗАПИСАНО В НЕБЕТО, ТОВА ЩЕ СЕ ЗНАЕ В АДА!
Както имената на праведните са записани на небето, така и имената на нечестивите са записани някъде: Господи, надеждо Израилева, всички, които те оставят, ще се посрамят; на тези, които отстъпят от Мене, имената им ще бъдат написани върху пръстта, защото оставиха Господа – извора на живата вода.” Ерем. 17:13
Името ни е записано или на едното място, или на другото. Ако името ни е добре познато на земята, това не е гаранция, че е записано на небето. Тук може да притежаваме титли, власт, висока позиция, но това е само за един миг, сравнено с вечността.
Повече от всичко, ние трябва да се радваме, че имената са ни записани във Вечната Книга на Живота. Когато имената ни са записани там, демоните ще знаят това и ще треперят от силата, която притежаваме и имаме на наше разположение. Ние също трябва да знаем и вярваме това и да се радваме в Господа! Като деца на Царя на царете ние имаме сила и господство над злите духове не поради факта, че ние сме твърде велики, но поради това, че сме роднини с най-Великия! Ние сме Божии синове и дъщери! Поради този факт ние не трябва да сме изпълнени със страх, но със вяра.
ІІ. ЗАБЛУДАТА – НАЙ-СИЛНОТО ОРЪЖИЕ НА ДЯВОЛА
Ако на дяволът и неговите демони беше отнета всяка сила и власт, чрез победата на Христос на кръста, защо толкова много християни ходят в този свят смачкани и победени? Отговорът е само една дума: ЗАБЛУДА.
Дяволът ни мами или заблуждава да повярваме, че неговите лъжи са истина, а това, което Бог е обещал и казал, е лъжа и не е вярно. Ако повярваме на лъжите му, той вече е спечелил позиция в живота ни. От там нататък той ще се бори да завладее колкото може по-големи области от живота ни и ще вземе толкова, колкото му дадем. Той няма законното право на това, освен ако ние не му позволим доброволно.
В Йоана 10:10 Исус каза, че целта на крадеца е да убива, да краде и да руши. Сатана е крадец. Той търси начини да краде и руши това, което законно не е негово. Един крадец не краде от себе си и не руши нещата, които са негова собственост. Дяволът ще ни кара да се чувстваме малки, слаби, безпомощни жертви под негов контрол. Ако повярваме на лъжите му, той знае, че ще изпаднем в страх и самосъжаление и няма да използваме вярата си, за да му се съпротивим.
– ОБВИНЕНИЕ И ОСЪЖДЕНИЕ.
Писанията на много места ни предупреждават да внимаваме с измамните трикове и тактики дявола. Ние трябва да познаваме добре методите, които той използва да ограби вярата ни и да постави в нас страх.
Два начина, които той често използва са обвинение и осъждение. Сатана първо обвинява християните за техните прегрешения, провали или слабости. Обвинението може да е вярно или невярно. И в двата случая, ако го приемем, започваме да се чувстваме виновни и неспособни. Започваме да чувстваме страх от Божието осъждение.Ние трябва да разпознаваме разликата между изобличение и осъждение.
• изобличението идва от Святия Дух, а
• осъждението – от дявола.
Святият Дух ни изобличава за грях като много ясно ни посочва какъв е греха ни. След като разпознаем вината си, ние се покайваме (обръщаме гръб на този грях). Истинското покаяние ни кара да съжаляваме, че сме съгрешили против закона и любовта на нашия Небесен Отец. Святитя Дух ни подтиква да изповядаме греха си и да приемем Божията простителност. Това възстановява радостта ни от спасението.
За разлика от Святия Дух, сатана ни обвинява и осъжда както за нашите грехове, така и за нашите слабости. Понякога дори не сме и виновни за нещата, за които ни обвинява. Неговата цел е да ни въвлече в чувство на обреченост и безизходица. Той иска да ни накара да мислим, че Бог се е отказал от нас и че за нас няма надежда за бъдещето. Желанието му е да отслаби вярата ни и да ни накара да се чувстваме недостатъчно силни духовно да се изправим срещу него в духовна война.
Това е което ап. Йоан ни учи: ”Любезни, ако нашето сърце не ни осъжда, имаме увереност/вяра спрямо Бога.” 1 Йоана 3:21
Ако сърцето ни е под осъждение, вярата ни ще бъде слаба или изобщо няма да имаме вяра. Без вяра ние няма да се съпротивяваме на атаките на дявола! Това е, което дявола цели – да бъдем християни, които да не му се съпротивяват.
Думата “дявол” означава един, който обвинява или хвърля фалшива вина срещу друг. Голяма част от християните са в състояние на поражение, поради обвинение и осъждение. Много пъти, когато съгрешим и след това се покаем за този грях, Бог ни прощава, но дяволът продължава да ни кара да се чувстваме виновни за това отново и отново. Ако не отхвърлим вината от себе си, това води до ограбване на молитвения ни живот и пречи на поклонението ни към Бог. Ние изгубваме мира си и радостта си и вярата ни отслабва.
– ЗЛИ И ЛЪЖЛИВИ МИСЛИ.
Друг начин, по който дяволът ни атакува е чрез изстрелването на зли мисли като “огнени стрели” в нашите умове. Те дори могат да дойдат през такова специално време като молитва, поклонение, слушане на проповед и дори Господна трапеза. Ако сме бързи да отхвърлим тези стрели от себе си и не продължим да размишляваме върху тях, те няма да имат ефект върху нас. Оставим ли ги да работят в нас, те своевременно ще дадат своите плодове и ще останем в състояние на безпомощност, безнадеждност и безверие. Огнените стрели на дявола ще произведат в нас съмнение и страх.
И тогава, когато се изправим пред духовен проблем, няма да имаме вярата да дойдем при Бог за помощ и да се съпротивим на Сатана. Ние просто ще се предадем без дори да е имало битка. Петър ни предупреждава да бъдем трезвени и будни, защото врагът ни обикаля като рикаещ лъв търсейки кого да погълне (1 Петр. 5:8).
III. НАШИТЕ ОРЪЖИЯ.
В Откровението на Йоан се описва последното сразяване на дявола и нашата роля, както и оръжията, с които ще победим: “И чух силен глас на небесата, който казваше: Сега дойде спасението, силата и царството на нашия Бог и властта на Неговия Помазаник; защото беше свален клеветникът на нашите братя, който ги клевети ден и нощ пред нашия Бог. И те го победиха чрез кръвта на Агнето и чрез словото на своето свидетелстване.” Откр. 12:10-11.
– ДВЕТЕ ОРЪЖИЯ, НЕОБХОДИМИ ЗА ПОБЕДАТА НИ.
1. Кръвта на Агнеца – това е кръвта, която ни измива от всеки грях и така ние биваме приети от Бог (сякаш никога не сме съгрешили).
2. Словото на нашето свидетелство – думите, които изговаряме в съгласие с това, което Бог е казал в Словото Си.
– КАК ДА ИЗПОЛЗВАМЕ ТЕЗИ ОРЪЖИЯ?
Как можем да победим “чрез кръвта на Агнеца”? Тук Агнецът, за Който се говори, е Исус. Ранните християни добре са разбирали значението на този израз. В Стария Завет Бог беше определил агнето да бъде основната жертва, която да се принася за грях. Грешникът, преди да бъде принесено агнето е поставял ръцете си върху главата на жертвата и е изповядвал греховете си, докато агнето е лежало на олтара. Чрез този обряд греховете са се прехвърляли от човека върху жертвата, която е принасял. Понеже заплата на всеки грях е смърт, агнето е трябвало да умре на олтара. То не е умирало заради своите грехове, но заради тези на грешника.
Исус направи същото на кръста за вас и за мен. Ние сме тези, които заслужаваме такава смърт заради нашите грехове. Но Исус/Агнецът стана заместителната жертва вместо нас. Той пое върху Себе Си всички наши грехове. Бог ни е простил и когато гледа на нас, не вижда повече нашите грехове, но ни вижда оправдани и простени, така сякаш никога не сме съгрешавали. Нашите грехове са простени и забравени, защото Исус проля кръвта Си на кръста като Агнецът достоен и достатъчен за всички времена. Затова дяволът мрази кръвта на Исус.
– КРЪВТА НА ИСУС ИМА СИЛА СРЕЩУ ВРАГА НИ ДЯВОЛА
Кръвта на Пасхалното агне предпази евреите от ангела на смъртта, който за една нощ унищожи всички първородни в Египетската земя. Кръвта на жертвените агнета след това премахваше вината за греховете на хората, които ги пренасяха.
Кръвта на Исус провали плановете на Сатана да владее и управлява тази земя и всичко живо, което ходи и обитава в нея.